Четири причини да се притесняваме заради Италия

След като живя на ръба на изборен срив през 2017 г., Европа можеше да не се притеснява толкова за тази година, ако не беше Италия.

Дясната коалиция на бившия премиер Силвио Берлускони продължава да се изкачва в социологическите проучвания преди изборите на 4 март, но може да не постигне 40-те процента, смятани за необходими за сформирането на коалиция.

Другите две големи политически партии – лявоценстристката на бившия премиер Матео Ренци и антисистемното Движение „Пет звезди“, също не се очаква да съберат достатъчно гласове, за да сформират правителство.

Наблюдателите очакват изборите да бъдат последвани от дълги преговори или дори от нови избори по-късно тази година.
Италианците са свикнали с политическата несигурност, но европейското издание Politico изброява четири причини защо трябва да се тревожим заради Италия.

1. Държавен дълг

Икономиката на Италия е третата по големина в еврозоната. Тя също така е една от икономиките с най-бавен растеж и най-голяма задлъжнялост във валутния съюз. С държавен дълг от около 130% от БВП Италия е на второ място, като отстъпва само на Гърция.

Положението в Италия е тревожно заради мащаба на дълга. По данни на Италианската централна банка към октомври правителството е дължало около 2,3 трилиона евро. Това е около 35 000 евро на човек от населението, включително новородените.

За сравнение, общият гръцки държавен дълг е 320 млрд. евро или около 29 хил. евро на гражданин. Държавният дълг на Италия „е източник на общо безпокойство за еврозоната“, писа Европейската комисия в последната си оценка от ноември.

Брюксел може да се безпокои, но Рим възприе решително надменен подход. Не само че нито една партия не направи предложение за намаляване на дълга, а изборите се превърнаха в надпревара кой може да го увеличи най-много. Различни партии предлагат повишаване на разходите до 200 млрд. евро, близо 12% от БВП.

2. Миграция

Броят на мигрантите, които пристигнаха в Италия, намаля с около 35% миналата година – от 181 хил. през 2016 г. на 120 хил. през 2017 г. Това се дължи поне отчасти на противоречивите усилия на вътрешния министър Марко Минити, чиято стратегия за сключване на сделки с официални и неофициални власти в Либия беше подложена на ожесточени критики от правозащитниците.

Представители на ЕС приветстваха спада на новопристигналите мигранти, но се притесняват, че стратегията може да не издържи в дългосрочен план заради хаотичното положение в северноафриканската страна.

Миграционната криза от 2015 г. разтърси германската и австрийската политика, като тласна избирателите към крайнодесните на изборите миналата година. Официални представители в Брюксел се притесняват, че нов пик на пристигащите мигранти тази година може да има сходни последици на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Стратегията на Италия трябва да издържи до изборите“, каза разтревожен високопоставен представител на ЕС.

3. Евроскептицизъм

Обществените допитвания не дават добри шансове на привържениците на ЕС. Очаква се евроскептичното Движение „Пет звезди“, което призова за референдум за членството на Италия в еврозоната, да е партията, която ще спечели най-много гласове на изборите.

Дясната коалиция на Берлускони вероятно ще постигне по-голяма подкрепа от движението, но малцина в Брюксел ще се успокоят от този факт. Най-големият партньор на бившия премиер е крайнодясната Северна лига, друга партия, която дължи възхода си на евроскептицизма.

И двете партии смекчиха позицията си относно ЕС в последните дни. Във вторник лидерът на Движение „Пет звезди“ Луиджи Ди Майо каза, че сега „вече не е точният момент“ Италия да напусне еврозоната. И лидерът на Северната лига Матео Салвини  обузда реториката си против еврозоната. Анализатори твърдят, че е малко вероятно Италия да проведе референдум за излизане от зоната на единната валута.

Но мнозина в столицата на ЕС остават притеснени. Управляваща коалиция, която включва Северната лига, може да постави в опасност върховенството на закона, предупреди във вторник Ги Верхофстад, лидер на Групата на либералите в Европейския парламент.

Правителство, в което евроскептиците имат силна позиция, би направило някои европейски реформи малко вероятни. Изборите „ще имат исторически последици за Европа, в която италианците ще живеят“, писа Серджо Фабрини, директор на базираното в Рим LUISS School of government.

4. Русия

Какъвто и да е резултатът от изборите, Москва вероятно ще е щастлива. За разлика от изборите във Франция миналата година, когато Еманюел Макрон беше единственият кандидат с ясна антикремълска линия, в Италия всички големи политически партии имат мека позиция за Русия.

През декември 2015 г. тогавашният премиер Матео Ренци заплаши да блокира удължаването на санкциите срещу Русия. Това е нищо в сравнение с близкото приятелство между Берлускони и руския президент Владимир Путин. През октомври бившият премиер изпрати подарък за рождения ден на руския президент: юрган с гигантска снимка, на която двамата лидери си стискат ръцете.

Салвини, подобно на повечето кройнодесни политици в Европа, никога не е крил възхищението си към Кремъл. И „Пет звезди“ има ясни намерения – програмата му призовава за ограничена роля на Италия в НАТО и „за незабавно прекратяване на санкциите“ срещу Русия.