Италианският възобновяващ се център-дясно на бившия премиер Силвио Берлускони представи план за плосък данък в основата на икономическата си платформа за общите избори през март, предизвиквайки загриженост за потенциалното въздействие върху финансите на страната, пише Financial Times.
„Плоският данък е прост и справедлив и вече няма да е удобно да се избягват данъците“, заяви Берлускони в радио интервю във вторник. „По-малко данъци за семействата, по-малко данъци за компаниите, по-малко данъци върху труда, повече потребление от домакинствата, повече производство от бизнеса, повече заетост и повече пари в държавните каси за подпомагане на гражданите“, аргументира се той.
Партията „Forza Italia“ на Берлускони и евроскептичният му коалиционен партньор „Северната лига“, се насочват към изборите с оптимизъм. Повечето анкети показват, че ако са заедно, те ще бъдат в състояние да победят управляващата лявоцентристка Демократическа партия, водена от Матео Ренци, и Движение „Пет звезди“.
Берлускони бе домакин на среща с лидера на "Северната лига" Матео Салвини и Джорджия Мелони, лидер на десните „Италиански братя“ в края на седмицата, за да представят условията на своя съюз преди гласуването през март. Служители от трите партии се очаква скоро да се срещнат, за да разработят подробна платформа.
Страните имат разногласие относно еврото, като Берлускони смята, че Италия трябва да остане във валутния съюз, докато Салвини се застъпва за излизането от еврозоната. Но те имат сходни позиции по други теми, включително отмяната на пенсионните реформи, въведени през 2012 г., както и до широки фискални промени, които ще включват въвеждането на плосък данък.
„Вярваме, че дойде моментът за плосък данък - фискалният шок ще накара Италия да излезе от капана, в който беше вкарана през последните десетилетия“, каза Ренато Брунета, съюзник на Берлускони в долната камара на парламента. „Това ще ни доведе до ръст от порядъка на 3%“, заяви той пред Financial Times.
Плоският данък - обща данъчна ставка, с която се облагат всички граждани, за разлика от прогресивната система, която облага с по-висока ставка хората с по-високи доходи, е част от консервативното икономическо мислене в продължение на десетилетия. Но рядко се прилага, като основните примери са страни от Централна и Източна Европа.
Това може да е особено привлекателно за Италия, чиито граждани са натоварени с една от най-тежките данъчни системи в развития свят - приходите от данъци са 42,9% от брутния вътрешен продукт през 2016 г., което е много над средната стойност от 34,3% за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Освен това в Италия има относително висока степен на укриване на данъци, с което се борят няколко последователни правителства.
Берлускони, медиен магнат, който три пъти оглави премиерския пост, подаде оставка по време на кризата с държавния дълг през 2011 г. и по-късно бе осъден за данъчни измами. Той е почитател на плоския данък от първата си политическа кампания през 1994 г., но никога не е успявал да го узакони.
„Те изчерпват идеите си и разчитат на кратката памет на италианския електорат“, коментира Филипо Таддей, професор в SAIS-Europe в Болоня и бивш икономически съветник на десноцентристката Демократическа партия. „Но италианците си спомнят, че Берлускони е бил начело на страната много години и никога не е стигал до намаляването на данъците, за което говори сега“, каза той.
Критиката към Берлускони относно плоския данък отразява по-широкото несъгласие срещу неговите идеи за това, че разпространява потенциално опасни предложения за увеличаване на рейтинга си. „Никога не съм вярвал, че Берлускони е опасност за италианската демокрация, за разлика от останалите“, заяви бившият италиански премиер Матео Ренци в телевизионно интервю. „Но той е опасност за икономиката“, каза още Ренци.
Друга загриженост от предложението е, че то може да пробие голяма дупка в италианския бюджет в момент, когато дълговата тежест на страната, измерена с нейното съотношение към БВП, остава сред най-високите в еврозоната, а страната все още е уязвима от дълговата криза.
Според института Bruno Leoni (BLI), плоският данък, определен на 25%, би довел до недостиг на приходи от най-малко 27 млрд. евро годишно, т.е. ставка между 15% и 20%, както иска Берлускони, ще струва още повече.
„Всички ще се радваме да имаме по-ниски данъци, но решаващият момент е как да покрием по-малките приходи, така че подробностите са от съществено значение“, коментира Никола Роси от BLI.
Брунета и други дясноцентристки представители твърдят, че разходите по предложението могат да бъдат покрити от ограничения върху разходите, както и от по-висок икономически растеж и справяне с укриването на данъци, което според тях ще е положителна последица от въвеждането на плоския данък.
Критици на плана обаче твърдят, че той би бил от полза за богатите италианци, а не за средната класа и хората с ниски доходи, като някой определят този опит за „шедьовър на преразпределение от бедните към богатите“.
преди 6 години Един от двамата най-противни политици в света(другия е Борисов, Путин, Тръмп или който си изберете) и със сигурност най-крадливия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Тръмпоскони... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Италианският ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Forza Silvio ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар