Две дълбоки съмнения хвърлят сянка върху икономиката на Еманюел Макрон

Френският президент разполага вече шест месеца с парламентарно мнозинство. Работата му е впечатляваща, без прецедент от времето на Де Гол. В същото време започват да хвърлят сянка две дълбоки съмнения - за истинския обхват на реформите и пасивността по държавния дълг, пише БТА, позовавайки се на материал на френския вестник "Ле-з-еко".

С наближаването на Коледа Еманюел Макрон празнува два пъти. Френският президент навърши 40 години. И вече шест месеца има абсолютно мнозинство в Националното събрание - ключова институция в парламентарната демокрация, каквато въпреки всичко е Петата република. Въпреки че още е прекалено рано да се правят оценки за работата на новия държавен глава, вече можем да констатираме, че посоката е правилна, за да позволи на Франция да извлече полза от дигиталната революция.

Импулсът дори е впечатляващ. Въпреки че е млад, президентът дойде на власт с последователна програма, отразяваща години на размисъл, в контраст с неразумната реформа на парче на Франсоа Оланд, с опита на Никола Саркози да се хареса на всички избиратели или пък с противоречивите обещания на Жак Ширак. При това Макрон се опитва да я приложи бързо: "Трябва да превърнем в дела онова, което сме казали, и да го направим възможно най-бързо", каза френският президент по телевизия Франс 2. Така или иначе всичко, което се е случило преди неговото избиране, просто вече няма значение.

Странен огледален ефект

Еманюел Макрон се възползва от една злокобна празнина на политическата сцена. Неговите изборни победи нанесоха катастрофален удар на класическите партии. Шест месеца по-късно ефектът е впечатляващ. Крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон е потиснат, социалистическата партия вече няма нито лидери, нито дори централа, крайнодесният Национален фронт се разкъса. Единствено Лоран Вокие се появи при републиканците, но избирайки тесен път, който поражда риск от по-нататъшно раздробяване на десницата. Чрез един странен огледален ефект френският президент успя също да се наложи на една международна сцена, на която се утвърждават само неговият китайски и руски колега, Си Дзинпин и Владимир Путин, докато американският, Доналд Тръмп, се изолира и всички големи европейски лидери са отслабени по един или друг начин.

Бившият френски министър на икономиката обаче оставя впечатление за най-зрелищна промяна в икономиката. За по-малко от шест месеца той преработи трудовото законодателство и фискалната политика. Кодексът на труда се променя с правителствени укази, както обеща кандидатът Макрон. Реформата разширява полето на договорените споразумения в компаниите, смекчава правилата за съкращаване на работници при някои случаи и намалява мащаба на обезщетенията на работниците.

Това е само начало

Фискалната реформа бе гласувана чрез бюджета. Тя поразтърсва финансирането на социалната система от вноски, които досега се изчисляваха само въз основа на заплатата, в посока към данъка върху всички доходи, премахва жилищния данък за четири пети от домакинствата, които го плащаха, подравнява на равнище от 30% данъчното облагане на доходите от наследство. И премахва по-голямата част от данъка върху цялото имущество, като го съсредоточава само върху недвижимото.

В очите на президента това е само начало. Неговото правителство атакува реформата на системата за обезщетяване при безработица и на професионалното обучение. То освен това подготвя реформа на нормативната уредба на отношенията работодател-работник за напролет. Що се отнася до образованието (превърнало се в икономически проблем номер едно на страната), жилищното осигуряване и енергетиката, очаква се президентът да представи скоро амбициозни проекти след първите анонси.

Така че Макрон поддържа много добро темпо. Трябва да се върнем още във времето на Шарл де Гол, за да видим подобна воля за модернизиране на страната. Тази скорост може да предизвика недоволство: някои реформи имат негативен ефект в краткосрочен план, но след това до голяма степен той става позитивен в дългосрочна перспектива. Тя освен това може да причини дисбаланси: по-голямата гъвкавост на трудовото законодателство, например, трябва да бъде придружена от по-добра защита на хората в активна възраст, каквато засега няма.

Технократски процеси

Отвъд трудностите, причинени от бързината, икономическата политика на Еманюел Макрон поставя два големи проблема. Първият е истинският мащаб на промените. С приложените реформи Франция не показва пътя: тя по-скоро се доближава до своите съседи, след като изостана далеч зад тях (трудови обезщетения без таван, данъчно облагане на капитала, надхвърлящо понякога 100%). И обхватът на промените бе надценен, както от правителството, така и от неговите противници. Има риск ограничаването на трудовите обезщетения да бъде заобикаляно, предвид множащите се жалбите за тормоз и дискриминация. Възможностите за социални преговори в компаниите могат да бъдат стеснени от механизма на разширяване на колективните трудови договори и т. н.

Другият проблем е за държавните разходи. "Черна дупка" в кампанията на кандидата Макрон, има риск тя да се превърне в бремето на неговия президентски мандат. И така държавните разходи на Франция са неефективни.

Международните сравнения го показват ясно в сферите на образованието, здравеопазването, жилищното настаняване... Всички страни, които успяха да поставят държавните разходи под контрол, направиха това след дълбока криза (Канада, Швеция, Нова Зеландия) или избори, спечелени заради тази тема (Великобритания).
Инструментите, които Франция изпробва от половин век - от рационализирането на бюджетните решения, чието начало бе поставено през 1968 година, през редица други мерки до Cap 2022 (консултативен Комитет за обществено действие, съставен от 34 независими експерти - бел. прев.) - са обречени на провал, защото това са технократски процеси, прилагани при решения, които са дълбоко политически.

Без истинска методика държавните разходи ще се отклонят. Затова е възможно Еманюел Макрон да се лиши едновременно от вътрешно поле за маневриране, което би му позволило да промени наистина страната, и от авторитет в Европа, който би му позволил да постигне истински напредък в общностната интеграция. Подобно на други преди него, той рискува да пропилее бюджетната манна от един икономически подем, като понижи данъци, които след това ще бъде принуден фатално да повиши отново, тъй като не е успял да овладее държавните разходи. Дори с много хубава засилка човек пак може да скочи в дупка.