За природния газ Европа и Русия продължават да говорят на различни езици

Друг е въпросът, че ако Турция получава целия си газ по газопроводите през Черно море, транзитът през България ще стане излишен, тоест "Газпром" може да освободи капацитета на сегашната тръба. Тогава действително нужната инвестиция и време за обръщането на потока ще са относително минимални.

Възможност да получим газ от "Турски поток" е и раздвижената след осем години газова връзка IGB, която свързва българската и гръцката газопреносна мрежа при точките Стара Загора и Комотини. Обемът й също е недостатъчен (от 3 до 5 млрд. куб. метра газ годишно) за амбициозните планове на управляващите, но е вариант страната да получава газ, когато Русия реши да изпълни заканата си и да спре доставките на газ за Украйна. 

В края на октомври руският енергиен министър Александър Новак например коментира, че се анализират всякакви варианти за маршрута на "Турски поток". Това вероятно означава и през България, но не е изключен и другият вариант - тръбата да мине през Гърция, а дори и да бъдат използвани съоръженията на "Южния газов коридор" - газопроводите TANAP и TAP, в опит да бъде намерен начин да се получи одобрението на Брюксел. За последния вариант руската компания ще се възползва от европейските правила, предвиждащи право на трети страни да участват в търгове за резпределението на обеми на газопроводите.

По отношение на "Северен поток" 2 Еврокомисията е категорична - общността няма нужда от новата инфраструктура от мащаба на разширението на сега съществуващия газопровод, свързващ Русия и Германия. Тази позиция е обсъждана в двустранни срещи между двете страни, казва комисарят по въпросите на енергетиката Мигел Ариас Канете в писмен отговор до Европейския парламент.

Тръбите за този проект обаче са поръчани и основните договори - сключени, отговарят от Москва.

В края на годината авария в газовия хъб "Баумгартен" в Австрия върна страховете на Европа от зимата на 2009 година. Но вече доста смекчени - спирането на доставките по основния път на газа от Русия за Западна Европа остави Италия без суровина. Страната обаче се оказа с добре заредени хранилища, които са достатъчни да покрият потреблението, а и с работещи терминали за втечнен газ, като алтернатива на тръбния газ.

И макар и кризата с природния газ "горя" буквално часове, тя поставя доста въпроси и пред България, която има амбициите да изгради газоразпределителен център на Балканите. Страната ни се готви да е търговец на газ, наред с всички отговорности да гарантира доставките и в пикови моменти на потреблението без наличието на достатъчно хранилища. Максималният дневен добив от "Чирен" при форсмажорни обстоятелства е малко над 4 млн. куб. метра и не може да покрие и българското потребление в зимния сезон.

Засега хъб "Балкан" се движи напред. През 2016 година той получи одобрението на Европейската комисия, а в края на 2017 г. вече има избрана и фирма, която да извърши предпроектната подготовка за съоръжението.

Основната цел на Европейската комисия е да създаде диверсифициран ("Баумгартен" отново обръща внимание на това) и конкурентен пазар, който да гарантира добри цени на потребителите. Но в Европа липсват данни за сериозни залежи и това означава - зависимост от вноса, откъдето и да идва природният газ.

Русия пък има залежи - при това едни от най-богатите в света, и търси къде да ги продаде.Така че и двете страни, ако не заговорят на един език, е хубаво поне да могат да се изслушат, особено когато го правят с икономически аргументи.