Корпоративна Америка
Корпоративна Америка възложи надежди и на спешно необходимите реформи в данъчната система. Данъчният закон от 5000 страници не е осъвременяван съществено от близо 30 години, а разпоредбите са толкова усложнени, че за попълване на данъчните декларации повечето американци имат нужда от експертна (и скъпоплатена) помощ. Правителството пък спешно се нуждае предложенията му да бъдат приети на фона на провала на плановете за отмяна на здравното осигуряване от ерата на Обама и замяната му с нова система.
По думите на Тръмп реформата ще "създаде нова ера на американско благоденствие". Само че според критиците му, сред които и сенаторът демократ Бърни Сандърс, планът е подарък за свръхбогатите и "един от най-големите обири в американската история".
Двете камари на Конгреса в момента имат собствени проекти, които трябва да бъдат съгласувани в единен законов текст, с който държавният дълг може да се увеличи с 1,4 трилиона долара за 10 години до 20 трилиона долара. Надеждите са той да бъде окончателно приет до края на годината.
С намаляване на корпоративния данък от 35% до 20 %, опростяване на системата за личното подоходно облагане и отмяна на данъка върху наследствата (приложим в момента за наследства на стойност над 11 милиона долара) планът би трябвало да намали данъчното бреме за средната класа и богатите, както и да стимулира бизнеса. Според тазгодишния носител на Нобелова награда за икономика Чарлз Тейлър обаче това ще засили неравенствата и ще даде нови възможности за избягване на данъци.
Европейските партньори на САЩ също не са възхитени - първо петте най-големи европейски икономики, а ден по-късно и Европейската комисия изпратиха писма до Вашингтон, изразяващи безпокойство, че реформата може да затрудни търговията и инвестициите между двете страни на Атлантика, както и да се окаже несъвместима с правилата на Световната търговска организация (СТО), дискриминирайки чуждестранните компании.
Търговски войни
Обиколките на Тръмп в Азия, Близкия изток и Европа донесоха на американските компании договори за милиарди долари, но не смекчиха позициите му за търговията. Преди и след изборите той цветисто заклеймяваше търговските условия като несправедливи за Америка, особено при многостранните споразумения.
Сред първите му действия на президентския пост бе да изтегли САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП) - споразумението за свободна търговия с още 11 страни от Тихоокеанския регион. Под ударите попадна и Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) - действащият над 20 години пакт с Мексико и Канада, а за планирания договор с ЕС (Транстатлантическото търговско и инвестиционно партньорство - ТТИП) през изминалата година се чуха само няколко плахи споменавания.
Многократните опити на Тръмп да насочи партньорите си към двустранни търговски споразумения не срещнаха отговор в Европа, където германският канцлер Ангела Меркел твърдо заяви: "Преговаряме само заедно".
Нито в Северна Америка, където Канада и Мексико не само подчертаха решимостта си да работят в тристранен формат за предоговарянето на НАФТА, но и отбелязаха, че при нужда пактът може да продължи и без САЩ. Единствено Япония и Южна Корея проявиха известна склонност към двустранни преговори, вероятно отчитайки нуждата си от американска подкрепа срещу севернокорейската заплаха. Преговорите за модернизиране на НАФТА започнаха през август, но засега изглежда са в застой заради противоречията между САЩ и Канада, а страните от ТТП се договориха да продължат и без САЩ.
Многостранните предупреждения, че от евентуална търговска война ще пострадат всички, не разубедиха Вашингтон да започне процедури, които могат да доведат до налагане на ограничения върху вноса на стомана, алуминиеви продукти и други стоки, основавайки се на разпоредби за защита на националната сигурност от 70-те години. Администрацията влезе в сблъсък и със СТО, а отдръпването на САЩ подтикна към сближаване ЕС, Канада и Китай.
Така се стигна до пореден парадокс: комунистически Китай, чиято икономика трудно може да се определи като отворена и либерална, се оказа на предната линия в защитата на световната търговия и глобализацията.
преди 6 години Американският президент Доналд Тръмп стимулира икономиката чрез взимането на нови държавни заеми.При допусканата липса на защита срещу вредното влияние от долара президентът Тръмп е със съдба на жертва и подсигуряван провал. При запазване на държавната грешка няма възможност за спасение на САЩ от актуалните щети. отговор Сигнализирай за неуместен коментар