С излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) през 2019 г. еврозоната ще представлява 70% от държавите в блока и 85% от БВП на Съюза. Това значително ще промени икономическия и политически баланс в рамките на ЕС, поши онлайн изданието euobserver.com.
Темата за икономическия и паричен съюз днес е водеща на заседанието на Съвета на ЕС. Дискусиите ще се водят между всички 27 държави (без Великобритания), а не само между 19-те членки на валутния съюз, посочва изданието. Идеята – нечленуващите в еврозоната държави също да могат да защитят интересите си по време на дебата.
Brexit ще намали разликите между водещите индикатори на държавите членки в еврозоната и ЕС, допълва още изданието.
Задълбочаването на интеграцията в еврозоната и икономическото ѝ засилване са необходими за консолидирането на възстановяването и справянето с бъдещи кризи. Тези предложения обаче повдигат въпроси сред всички държави от ЕС.
„Нарастват опасенията, че ЕС-27 ще се доминира от ЕС-19“, коментира Янис Емануилидис от Европейския политически център. Според него „с излизането на Великобритания и дискусиите за Европа на две скорости и ядро някои държави се опасяват, че „ще бъдат изтласкани в периферията“.
Изданието припомня, че в началото на декември Европейската комисия (ЕК) предложи серия от мерки за създаването на европейски паричен съюз, завършване на банковия съюз и назначаване на финансов министър на ЕС.
Засега Комисията не предлага отделен бюджет на еврозоната, за какъвто настоява президентът на Франция Еманюел Макрон. Вместо това Брюксел смята, че може да се използва част от бюджета на ЕС за подкрепа на реформите в държавите членки, най-вече тези страни, които не са част от еврозоната, за да се ускори сближаването.
„Предложенията адресират интересите и на членките в еврозоната, и на държавите извън нея“, посочва Комисията. „Няма вътрешни и външни граници на еврозоната. Това, което се случва в еврозоната, влияе и политически, и икономически навсякъде в ЕС“, допълва дипломат от страна извън валутния блок, пожелал анонимност.
Дипломатът допълва, че Brexit напълно променя баланса на силите между „еврозоната и другите“. „Това е сериозно предизвикателство. Без Великобритания ще бъде по-лесно на държавите от еврозоната да приемат различни законодателни мерки за промени на архитектурата на ЕС“, опасява се той.
Друг дипломат, този път от държава от валутния блок, изтъква, че е необходимо приемането на „специфична отговорност“ на 19-те страни. Според него обаче решенията засягат само страните във валутната общност и няма нужда от „координация на две измерения“.
Съветът на ЕС днес ще обсъжда както предложенията на ЕК, така и други идеи, включително и тези на Макрон. В бележка на председателя на Съвета Доналд Туск, изпратена до европейските лидери, се посочва, че има „широко сближаване“ по три въпроса: за довършването на единния фонд за оздравяване на банки, създаването на европейски паричен съюз и въвеждането на единна европейска схема за гарантиране на депозитите.
Според Туск има повече различия по други въпроси, като например опростяването и укрепването на фискалните правила и създаването на икономически и финансов министър на ЕС.
Тези дебати ще изправят в директен сблъсък държавите, които настояват за по-стриктни правила с цел намаляване на рисковете, сред които са Германия, Холандия, Австрия и страни като Словакия и Естония, и тези, според които това не е необходимо – Франция, Италия и Португалия.
Трудностите произтичат от факта, че в Германия още няма правителство, което означава, че дискусиите може да се точат и до пролетта на 2018 г.