Хроника на една предизвестена смърт

Според Юлиан Попов обаче електрификацията на автомобилите се подценява. „Твърде вероятно е до 5-10 години да видим рязко преминаване към електромобили и плъг-ин хибриди. От този момент нататък единствено старите коли, които имат живот около 15 години, ще се движат с бензин или дизел. Градският транспорт също ще се електрифицира и газифицира заради растящата чувствителност към замърсяването на въздуха. Това може да стане с темпове, подобни или дори по-бързи от тези на автомобилния транспорт. Голяма част от товарния транспорт ще се газифицира, а част ще се електрифицира. Всичко това ще доведе до сериозен спад в консумацията на петролни продукти за пътния транспорт“, очаква бившият екологичен министър.

Изваждането на петрола от авиацията и корабоплаването ще е много по-труден процес, признава Попов, но за сметка на това в следващите едно-две десетилетия той ще престане да се използва за генерация на електричество и за отопление. „С други думи, през следващите 2-3 десетилетия търсенето на петрол сериозно ще намалее. Въпросът обаче е колко ще се свие добивът. Твърде вероятно е петролните компании да не успеят да предвидят резките промени, да свият или да увеличат инвестициите си и това да доведе до резки качвания на цените или рязък спад“, допълва още Попов.

Експертите са единодушни само за едно: бъдещето на петрола е несигурно

„Прогнозирането с по-дългосрочен хоризонт е доста несигурна и чувствителна тема, институции като Международния валутен фонд и Световната банка избират да се придържат към статуквото“, казва Георги Георгиев.

Всъщност несигурността властва на петролния пазар още от срива в цените. Всяка седмица се публикуват различни данни – петролни резерви, нефтени платформи в САЩ, търсене от Китай и т.н. - които са способни да обърнат нагласите за бъдещето на пазара. Все по-често банки и институции ревизират прогнозите си за цените, търсенето и предлагането, и все по-често това изненадва пазарите и връща оптимизма или песимизма сред инвеститорите.

Без съмнение обаче петролният срив подчерта болезнената необходимост от диверсификация на икономиките, тежко зависими от петрола. Тя се проявява засега с различна сила: Саудитска Арабия например отчете бюджетен дефицит от кошмарните 20% от БВП и рязко сви редица субсидии, а Венецуела е на ръба на гражданска война. Именно това трябва да е сигнал за останалите, че трябва да предприемат стъпки да защитят икономиките си и да не разчитат на покачваща се цена на петрола, смята Георги Георгиев. „Най-големият суверенен фонд в света – този на Норвегия, с активи над 1 трлн. долара - възнамерява да намали експозицията си към нефтени и газови компании“, припомня той.

Преслав Райков обръща внимание, че цените на петролните фючърси в 5-годишен план намаляват - тоест цените в бъдеще са по-ниски от тези в момента. Това обезсмисля съхранението на петрол за бъдеща продажба – нещо, което до скоро беше основен фактор за трупането на колосални резерви. „Интересна е ситуацията и на финансовите пазари, като виждаме огромен брой на хеджиращи сделки на много от шистовите производители, на нива от около 58-60 долара за барел, кaто това осигурява стабилни ценови нива за шистовия сектор през следващата година“, пояснява Райков.

За да илюстрира несигурното бъдеще пред петролната индустрия, в края на миналата година The Economist припомни за първата в историята конференция за градско планиране. Проведена в Ню Йорк в самия край на XIX век, тя била свикана заради наболял проблем - какво да се прави с най-опасния отпаден продукт на транспортния сектор. Тоест с купищата конски фъшкии. След няколко дни пререкания експертите така и не намерили решение, и се разотишли. По-малко от десетилетие по-късно проблемът бил напълно заличен от възхода на автомобила - и на петролната индустрия. Днес, когато плахо прогнозираме нейното бъдеще, можем само да спекулираме какви ще са основните грижи на енергийните експерти след 100 години.

Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 12 / 2017