На фона на бушуващите протести в палестинските общини на Западния бряг и в ивицата Газа и на острите критики от страна на най-близките европейски и арабски съюзници, много хора се чудеха защо миналата седмица президентът Тръмп обърна продължаващ от десетилетия принцип във външната политика на САЩ с главата надолу, като призна Йерусалим за столица на Израел и разпореди преместването на посолството на САЩ там, пише The Washington Post.
Тръмп заяви, че решението само признава каква е "реалността", защото Израел така или иначе е управляван от територията на Йерусалим. Висши представители на правителството във Вашингтон настояха, че решението е безсмислено в контекста на очакваните близкоизточни мирни преговори и подчертаха, че повечето спорни въпроси между Израел и палестинците остават на масата.
По нищо не личи зад този ход да стои конкретна цел за националната сигурност на САЩ или стратегия за постигане на мирно споразумение, каквото Тръмп казва, че е основна цел на външната му политика. Регионалните играчи заявиха, че никой не се е допитал до тях за това решение, а много от високопоставените помощници в Белия дом посъветваха Тръмп да не го взима. С него президентът изпълни едно от предизборните си обещания и затвърди репутацията си на човек с нетрадиционно мислене, което Тръмп явно вижда като актив.
В петъчен брифинг за репортери Дейвид Сатърфийлд, и.д. помощник-държавен секретар за региона, до голяма степен избягваше въпроса "защо", а единствено повтори формулировката на Тръмп за "реалността" и многократно отбеляза, че президентът е действал според убежденията си.
В края на първата си година като лидер на свободния свят Тръмп категорично вярва, че по този въпрос и по други важни международни проблеми, пред които са изправени Съединените щати, върши отлична работа.
След продължителното си пътуване до Азия миналия месец Тръмп говори за "велико американско завръщане", както и че "позицията на Америка в света никога не е била по-силна от сега".
Тръмп очевидно си има фенове, сред които израелското правителство и европейските популисти, които приветстваха безкомпромисната му позиция срещу имигрантите. Някои арабски и азиатски правителства и поддръжници на Тръмп в Конгреса аплодираха категоричните, безкомпромисни, според тях, позиции срещу Северна Корея и Иран, въпреки че стратегията му за справяне с тези две страни остава неясна.
Президентът правилно отбеляза, че НАТО се радва, че е повдигнал въпроса с неизпълнението на финансовите задължения на държавите членки за отбранителни разходи и че е подтикнал някои да увеличат бюджетите си по-бързо.
Но той има малко истински почитатели сред лидерите на алианса, които отчужди заради въпроси, вариращи от отхвърлянето на договорените с голяма мъка климатично и търговско споразумение, до нежеланието му да защитава договора за колективна отбрана на алианса и неговото презрение към ядрената сделка с Иран.
Германският външен министър Зигмар Габриел заяви на всеослушание миналата седмица, говорейки от името на много западноевропейски съюзници, че САЩ далеч не затвърждават водещата си роля, оттеглили са се от международната сцена и сега виждат света като "общност, в която се води борба за надмощие и всеки трябва да преследва собствената си изгода".
След Тръмп, каза Габриел, отношенията на Германия с Америка "никога няма да бъдат същите". Сенаторите Джон Маккейн (републиканец от Аризона) и Бенджамин Л. Кардин (демократ от Мериленд) изразиха в петък съжаление за оттеглянето на САЩ от позицията си на световен защитник на правата на човека. В писмо до Тръмп те отбелязаха, че президентът дори не е споменал публично въпроса при посещенията си в държави с репресивни режими в Азия.
Нежеланието на Тръмп да критикува Русия - независимо дали се дължи на текущото разследване на американското разузнаване, според което Москва е опитала да помогне за избирането му в Белия дом, или на често повтаряното му убеждение, че близките отношения между САЩ и Русия са добри за Съединените щати - накара много конгресмени да се чувстват неудобно. Много от най-силните му привърженици в Конгреса гласуваха масово миналото лято за налагане на нови санкции срещу Русия въпреки силните възражения на президента.
Докато Съединените щати оставят празно място, други настъпват. Русия разшири влиянието си в Близкия изток, ролята на Китай нараства в Африка и Латинска Америка и скоро се очаква в много аспекти да настигне или изпревари Съединените щати като глобален лидер. Големият търговски дефицит в САЩ се увеличава значително при управлението на Тръмп, а президентът Си Дзинпин заяви, че Китай е готов да даде на развиващите се страни "нов избор", тъй като страната му заема "централна роля" в света.
Дори дългогодишните арабски партньори в Близкия изток изразиха възмущение от решението за Йерусалим, като мнозина казаха, че Съединените щати вече не могат да претендират за водеща роля при договарянето на мир между израелците и палестинците.
На въпроса дали решението за Ерусалим ще възпрепятства постигането на "окончателно споразумение", каквото Тръмп заяви, че иска да постигне там, Сатърфийлд отговори: "Не мога да направя тази преценка в момента".
Други бяха по-категорични. "По никакъв начин не смятаме това за добра идея", заяви високопоставен правителствен служител на страна, близък съюзник на САЩ в Близкия изток, пожелал анонимност. "Ето защо казваме, че това е нещо, което имаше подкрепа на хора от американската политическа върхушка. Ние го разглеждаме като позиция, продиктувана от вътрешнополитическата конюнктура", защото "е нелогично в контекста на мирния процес".
Това, което решението на Тръмп постигна, бе да се отметне едно предизборно обещание към две важни групи - богати консервативни еврейски дарители и ревностни бели евангелисти, които гласуваха за него въпреки моралните му недостатъци и липсата на реална връзка с тази общност.
Според някои експерти в областта на външната политика позициите, които Тръмп зае по време на предизборната кампания и които той смята, че са му донесли победата - и очаква да направят същото и следващия път - са в основата на много от основните му външнополитически инициативи.
"Външната политика на Тръмп обслужва политическите му цели, а не интересите на страната", написа в края на миналия месец в The Wall Street Journal Робърт Б. Зелик, бивш президент на Световната банка и висш служител в администрацията на Джордж У. Буш. Популизмът на Тръмп, пише Зелик, търси врагове и "подхранва оплакванията и нетърпимостта към традиционната политика".
В статия за The Wall Street Journal на следващия ден преподавателят от колежа "Бард" Уолтър Ръсел Мийд е изразил друга позиция. Според него Тръмп реагира на изтощението и неспособността на "многословния глобализъм", който бе стратегията на Америка през по-голямата част от стратегията й за лидерство след Втората световна война. Тази "огромна, деформирана структура", в която Съединените щати претендират за водеща роля по почти всеки международен въпрос, твърди той, е неустойчива.
Джон Б. Олтърман, вицепрезидент на Центъра за стратегически и международни изследвания, представи трета обосновка. Външната политика на Тръмп, каза той в интервю, "е инстинктивна и нерационална" и се корени в това, че той "изпитва наслада в противопоставянето на здравия разум".
Решения като признаването на Йерусалим, каза Олтърман, "не гонят стратегически цели, а са въпрос на личен стил и инстинкт", дори и да възпрепятстват собствените дипломатически инициативи на администрацията. "Мисля, че през последните три години," откакто той за пръв път погледна към президентския пост, "у него се затвърди идеята, че е необикновено талантлив и успешен, защото е неконвенционален", каза Олтърман.
"Всичко това може и да е вярно", казва Иво Далдър, председател на Чикагския съвет по глобалните въпроси и автор, заедно с Джеймс Линдзи, на книгата "Как Америка абдикира от своята роля на световен лидер".
"Но това, в което съм убеден, е, че той е имал определен поглед върху това, какви са отношенията на Америка със света", датиращ от много години, казва Далдър, припомняйки, че през 1987 г. Тръмп е купил цяла страница в The New York Times, за да отправи критика, че на Америка "й се присмиват", че позволява волности на други за своя сметка.
След Втората световна война САЩ понесоха бремето да бъдат лидер в многополюсния свят, но "ние не сме нормална страна, когато става въпрос за поемане на ангажимент в света", каза Далдър.
"За да бъдем нормална страна", посочи той, Съединените щати ще трябва да свикнат да "са на губещата страна" по международни въпроси по-често, отколкото са свикнали.
/БТА/
21:14 | 13.09.22 г.