Данъчни убежища - войната на черните списъци

Европейският съюз включи 17 страни, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - само една, а неправителствената организация Oxfam - 35: черните списъци за борба с данъчните убежища се множат с риск да бъде внесено объркване какви критерии трябва да бъдат спазвани, пише AFP.

Официално няма конкуренция, както увери европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, след като на 5 декември 28-те страни членки на Европейския съюз публикуваха списък, включващ 17 данъчни убежища. Много повече, отколкото съдържа индексът, представен тази пролет от ОИСР, който се ограничава само с Тринидад и Тобаго.

"ОИСР изигра роля на важен гид", обясни Московиси, приветствайки действията на генералния секретар на тази организация Анхел Гурия, но след това бързо подчерта, че ЕС е отишъл "с една стъпка по-далеч". "Целта не е да дискредитираме техния списък, а може би да кажем, че европейският демарш е с един ход напред."

От страна на ОИСР, чиито трудове са представяни в Г-20, европейският списък не предизвиква публични вълнения. "Не е нелегитимно група страни като ЕС да направи своя собствена оценка", призна Паскал Сен-Аман, директор на Центъра за фискална политика и администрация към организацията, чиято централа се намира в Париж.

Как да бъдат обяснени различията между двете институции? "Според ОИСР не задължително на всяка цена да се иска от развиващи се страни, които не са финансови центрове, автоматичен обмен на данни" - нещо, което предвижда прилагането на задължителни протоколи и техники, обяснява Сен-Аман.

Има обаче риск нарочените държави да възприемат лошо тази разлика в подхода.

След публикуването на европейския списък някои възнегодуваха. Сред тях бе Южна Корея, страна членка на Г-20, която разкритикува остро решението на ЕС. Според Сеул то "не отговаря на международните стандарти" и би могло да "бъде посегателство срещу фискалния ни суверенитет".

Панама, която предприе миналата година мерки, за да не бъде включена в списъка на ОИСР, осъди едно "произволно и дискриминационно вписване", след като се озова в индекса на ЕС.

Съществуването на тези два списъка поражда риск от "внасяне на объркване сред засегнатите страни, които вече няма да знаят на кой светец да се молят", каза пред AFP специалист по фискалните преговори, пожелал да остане анонимен.

"Огромният пропуск" в списъка на ЕС

Според Ан-Лор Дьолат от Cepii (Центъра за международни изследвания и информации в Париж) "европейската инициатива е много интересна, защото отива отвъд автоматичния обмен на данни, основния принцип на ОИСР".
"Има обаче един огромен пропуск: членовете на ЕС не фигурират в тези списъци", припомни тя. "Следователно една голяма част от укриването на данъци става вътре в ЕС на места като Холандия или Ирландия. Тези страни не са данъчни убежища, но осигуряват достъп до такива", според Дьолат.

Без да забравяме САЩ, които не са подписали споразумения за автоматичен обмен на информация. При това някои от щатите се отличават с режими на данъчна оптимизация.

"Предвид използваните критерии, ЕС не трябваше да се ограничава с един списък с микродържави, в който не фигурират големите данъчни убежища", не скри недоволството си Манон Обри, говорителка на Oxfam. "Това е един проект с големи амбиции, но изключително разочароващи резултати. Това е вредно."

Тази неправителствена организация състави през ноември "черен списък на данъчните убежища, такъв, какъвто би трябвало да бъде наистина". В него фигурират четири страни от ЕС (Ирландия, Люксембург, Малта и Холандия), както и държави като Швейцария и британски територии като Гибралтар и Бахамските острови, които също не са част от съюза.

Московиси обаче остава непреклонен: "Няма европейска страна, която да е данъчно убежище."

Признавайки обаче съществуването на "големи проблеми", той обещава, че "европейските държави няма да се измъкнат от нашата борба срещу агресивното фискално планиране".

Тези различни списъци все пак имат положителен ефект. "Налице е динамика", посочва Сен-Аман, който ще представи нови критерии, "за да отрази състоянието на нещата" на следващата среща на министрите на финансите от Г-20, в Аржентина през март.

За него целта "не е да има страни в черен списък", а да бъде използвана тази заплаха и тези страни да бъдат принудени да вземат мерки за прозрачност.

(БТА)