Какво не видяха родните компании в Кипър?

По-рано тази година, в края на април, в Никозия се проведе Първият Средиземноморски франчайз панаир, в който участваха над 30 франчайзодатели и франчайзополучатели от Кипър, Гърция и страните от Източното Средиземноморие, включително влиятелната франчайз асоциация на страните от Близкия изток и Северна Африка /Middle East & North Africa Franchise Association, MENAFA/. Нито един български франчайзодател или кандидат франчайзополучател не се възползва от тази възможност.

Перспективи за икономическо сътрудничество съществуват и в туризма, отбелязаха при срещата си двамата президенти. Добро пожелание, още повече, че действащо споразумение в областта на туризма има от визитата на Никос Анастасиадис в София. Тогава Кипър покани България по-активно да промотира националния си туристически продукт на острова, а очакванията бяха компании в бранша от двете страни да постигнат взаимен интерес в представянето на съвместни продукти за гости от трети пазари. На практика... Преди 10 дни Кипър, Гърция и Египет подписаха споразумение за осъществяването на общи туристически круизи в региона, Кипър и Израел също работят за общи туристически пакети.

Интерес за българската страна би представлявал опитът на Кипър в прилагането на различни механизми за подпомагане на туристическия сектор, заяви и министърът на икономиката Емил Караниколов в началото на октомври. Наистина, интересно е как Кипър успя след тежка финансова и икономическа криза да отбележи три поредни рекордни години за туризма, при завидно съотношение - при близо 850 000 жители страната отчита почти 3,2 млн. туристи. На този фон броят на туристите, които си разменяме, едвам се хваща от статистиката. През 2016 г. само 8352 български туристи са посетили Острова на Афродита, а 18 957 кипърци са избрали България за своя туристическа дестинация.

Малък пазар в голям регион

Липсата на бизнес интерес в отношенията между България и Кипър, въпреки силната политическа подкрепа, проличава и в конкретните икономически параметри. Президентът Радев посочи, че двустранният икономически обмен е достигнал 200 млн. евро през 2015 г. Само че тази значима стойност не е точен показател за равнището на двустранните икономически контакти.

Официалната статистика наистина регистрира стокообмен от 194 млн. евро през 2015 г., който обаче рязко се срива с над 42%, до 112 млн. евро, през 2016 г. На какво се дължи огромната промяна?

Спад в реалния стокообмен няма, дори има малък ръст на реалния износ на България за Кипър, обясниха парадокса икономисти. Проблемът е, че данните за 2015 г. включват значителен /почти равен на отбелязания общ спад/ износ на електроенергия от страната ни за острова. Подобен трансфер обаче е невъзможен, тъй като Кипър не е свързан с нито една друга енергийна система. Сделката за продажба на електроенергия идва от участие на кипърски фирми на европейския пазар и затова е записана „автоматично” като износ към Кипър и увеличава стокообмена ни, но с нереална стойност, поясниха експерти.

Реалният износ от България за Кипър през периода 2010 - 2016 г. е в рамките на 65 - 75 млн. евро. През 2015 г. той възлиза на 71 млн. евро, а през 2016 г. е 74 млн. евро, което е ръст от 4,2%, показва уеднаквената информация, след корекция на статистическите данни и изключване на износа на електроенергия.