Централните банкери дълго време говорят за необходимостта от ясна комуникация с обществото и всъщност имат право, че това може да подобри позицията им, коментира Bloomberg.
Доклад на Швейцарската централна банка анализира данни от Английската централна банка (АЦБ) и достига на извода, че познанията на британците за дейността на регулатора са доста оскъдни. Това не е изненадващо откритие. Централни банкери от цял свят се събраха в края на ноември във Франкфурт и за пореден път обсъждаха колкото е трудно да се обяснят на обществото сложните им задачи. Трябва обаче да се посочи, колко по-добра би била репутацията на централните банки, ако гражданите разбираха централното банкиране.
Проучването на регулатора в Швейцария подчертава, че хората с малко по-добри знания за политиките на АЦБ я подкрепят повече. За сравнение, по-младите хора, жените и британците с по-нисък социален статус са далеч по-недоволни от регулатора. За справяне с този проблем вече се полагат усилия. Управителят на АЦБ Марк Карни например беше на посещения в редица училища в Ливърпул миналата седмица.
Главният икономист на АЦБ Анди Халдейн разказа любопитна история по време на конференцията на Европейската централна банка на 15 ноември, посветена на комуникацията. Той е бил на посещение в училище в Англия, където в рамките на един час разказвал за работата си и мислел, че се е справил доста добре. Накрая обаче дошъл въпрос от млада дама на първия ред, която го попитала: „Кой сте вие и защо сте тук?“.
„Никой не може да бъде принуден да учи“, казва Адриел Йост, автор на доклада на Швейцарската централна банка. „Хората просто нямат мотивация да научат повече за паричната политика, особено ако като цяло са доволни от централната банка. Знанията за паричната политика са по-малко необходими за ежедневни решения от финансовите знания“, посочва той.
Докладът на Йост е в рамките на серия от публикации на Швейцарската централна банка. Миналия месец например двама негови колеги казаха, че повишената комуникация на регулатора през годините е довела до по-вече объркване, отколкото яснота. Тези работни доклади изразяват мненията на авторите им, а не на самата институция, посочва Bloomberg.