Събитията от последните дни изглеждат като временна равносметка от продължаващата вече шест години и половина война в Сирия: първо руският президент Владимир Путин прие сирийския си колега Асад, който именно благодарение на руската военна подкрепа все още е на власт; едновременно с това в Рияд се проведе среща на сирийската опозиция, на която нейният лидер се оттегли; а в Сочи президентите на Русия, Иран и Турция обсъждат как да протече политическият преход в Сирия. Страните, които интернационализираха войната там, сега се "задължават" да бъдат и гаранти на този преходен процес. Бъдещето на Сирия е в техните ръце, коментира Райнер Херман за германския FAZ.
Когато през септември 2015 г. Путин изпрати руски войници в Сирия, мнозина му предричаха един вид "руски Виетнам". Това обаче не се случи, напротив дори: днес Русия е най-силният играч в Сирия и продължава да разширява влиянието си. Тя вече не разчита само на подкрепата на Иран и шиитските милиции, а успя да спечели за своята коалиция и сунитска Турция. Дори Саудитска Арабия, която дълго време подкрепяше бунтовниците, напоследък се обръща към Русия. След (временната) военна победа над "Ислямска държава" (ИДИЛ) и без това не особено големият интерес на САЩ в Сирия намаля още повече. Изглежда Вашингтон се примирява с водещата роля на Русия в Сирия (а може би дори и в Близкия изток?).
С това обаче Русия вече носи и отговорността за политическия процес. А той няма да е толкова лесен, както победите на бойното поле. Защото Асад се чувства като победител (макар в тази война да има само губещи) и продължава да игнорира противниците си. След смъртта на половин милион души и прокуждането на милиони сирийци, само едно голямо помирение може да излекува раните. Освен това много сирийци, но също и съседни държави, не могат да приемат иранското военно присъствие в Сирия, което променя страната.
Сирийското общество продължава да е разединено. Страната - също. Защото режимът на Асад контролира само половин Сирия, не обаче и кюрдските области, където са концентрирани петролът, природният газ и водата. А без тези ресурси Сирия не може да съществува. Подкрепяните от САЩ кюрди биха се включили само ако Сирия стане федерация. На което режимът на Асад не е готов.
Ето защо конфликтът съвсем не е приключил, а просто навлиза в нова фаза.
преди 6 години Главните редактори и те са ора бе ... нали трябва да ядат и те . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ще се сблъска с трудности защото има заинтересовани страни които не са доволни от развоя на събитията и ще пречат всячески. Нима само в Сирия имат трудности, а всякъде другаде им е лесно. За тях важното е, че приключи войната която е големия финансов разход и постигнаха повечето от поставените си цели. Изградиха една първоначално изглеждащо невъзможна коалиция с Турция и Иран и изтласкаха останалите външни играчи. Сега другите подскачат наоколо и крещят " Няма да се справят! Няма да се справят!" Има една подходяща пословица от региона. Кучетата си лаят кервани си върви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Желязната завеса не се е вдигала изобщо!Само се премести в посока източна посока.И отново се от грешната страна......... >>>>> отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Напоследък новините в по-голямата си част са си абсолютна пропаганда, къде Русия се опарила, къде петрола все щял да пада, колко зле били в Турция, а те хората там си жиеят в пъти по-добре от евроатлантическа *** ...Не става само с пропаганда, хората вярват до време, после огладняват.Както се казва де. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ясно е, че кукловодите си опариха пръстите с "руския Виетнам" и ще търсят под вола теле, за да вкарат конфликта в нова фаза. А за нас остава радостта от бежанците и парите усвоени от тях за огради, охрани и разбира се за нелегалното им прекарване. отговор Сигнализирай за неуместен коментар