Какви са поуките от преврата в Зимбабве

Бързината, с която се развиха събитията в Зимбабве тази седмица, изненада дори опитни наблюдатели на Африка. Армията на практика завзе контрола; президентът Робърт Мугабе беше поставен под домашен арест, а за съпругата му, за която се твърди, че е готвена за негов наследник, се съобщава, че е избягала от страната.

Все още не е ясно кой в крайна сметка ще управлява Зимбабве. Но който и да надделее, ще има нужда от подкрепата както на армията, така и на Китай - водещия чуждестранен инвеститор в Зимбабве, коментира в анализ за Ройтерс Питър Апс. 

До вчера съобщенията създаваха впечатлението, че 93-годишният Мугабе продължава да се опитва да убеди висшите генерали, че би трябвало да му бъде позволено да завърши президентския си мандат до изборите следващата година.
Смяташе се, че генералите подкрепят предаване на властта на бившия заместник на Мугабе Емерсон Мнангагва.

Ето някои важни поуки от това, което знаем засега:

1. Китай се очертава като ключов политически посредник на континента.

Никой в Пекин или Хараре не казва дали Китай е бил уведомен предварително за плановете за завземане на контрола. Но малко преди зимбабвийските танкове да излязат по улиците, китайското министерство на отбраната сметна за важно да съобщи, че главнокомандващият на армията на Зимбабве се е срещнал с китайския си колега в Пекин предишната седмица.

Новината беше широко отразена, особено в южната част на Африка, наред с извънредните събития около преврата. Много регионални наблюдатели подозират, че Китай, който подкрепяше партизанските бойци от движението на Мугабе Африкански национален съюз на Зимбабве по време на водената от него война срещу режима на бялото малцинство в тогавашна Родезия, е в течение на събитията в Хараре и до голяма степен ги подкрепя.

След като Пекин значително засилва своите позиции в Африка на юг от Сахара през последното десетилетие, може да се очаква, че отсега нататък този вид сигнали ще бъдат важна част от събитията на континента.

2. Никой авторитарен лидер не е вечен.

Мугабе, наречен от един американски посланик "блестящ тактик", беше смятан за един от големите специалисти по оцеляване в международната политика. Чаровен и абсолютно безмилостен, той беше готов да използва етническо разделение, наказателни отряди, медийни манипулации и множество други противни средства, за да смазва всички противници. През 2008 г. неговият главен съперник се отказа от участие в балотаж на избори, след като правителствените сили биха, убиха или сплашиха хиляди опозиционни гласоподаватели.

Ирония е, че сега го погубва точно напредналата му възраст, която някога го защитаваше от вътрешни съперници, които по-рано, изглежда, се задоволяваха да чакат времето да вземе своя дан. Откакто навърши 90, тази динамика се промени, след като стана по-ясно, че Грейс Мугабе - амбициозна жена - повече от 30 години по-млада от съпруга си - се е прицелила в президентския пост. Интригите и ударите в гърба достигнаха своя връх миналата седмица с уволнението на вицепрезидента Мнангагва - някогашен фаворит за наследник на Мугабе, което беше възприето като ход за засилване на позициите на Грейс Мугабе.

3. Не винаги е възможно властта да остане в семейството.

Едва ли е необичайна стратегия за един болен владетел да се опитва да прехвърли властта на близък член от семейството. В страни, които не са конституционни монархии, това обаче може да се окаже невъзможен или предизвикващ разделение процес.

Съпругата на Мугабе, наричана в Зимбабве "Гучи Грейс" заради слабостта й към шопинга, никога не е била популярна. Вероятно по-важното е, че нейното нарастващо влияние отблъсна и разочарова утвърдени фигури в управляващата партия ЗАНУ-ПФ и държавните структури. Те явно бяха започнали да действат срещу нея преди уволнението на Мнангагва миналата седмица.

Семейство Мугабе не е единствената господстваща фамилия в Африка, която имаше лоша седмица. По-рано тази година анголският президент Жозе Едуарду Душ Сантуш предаде властта на своя заместник след 37 години на поста съгласно сделка, която постави дъщеря му Изабел начело на държавната петролна компания "Сонангол". Това продължи по-малко от три месеца - в сряда тя беше уволнена, а анализатори определиха този ход като очевиден опит на новия президент Жоау Лоуренсу да ореже властта на семейството.

4. Окопалите се властови структури са точно такива. Окопали се.

Когато Мнангагва беше освободен от длъжност миналата седмица, за кратко изглеждаше, че това е краят на пътя му. Сега изглежда вероятно, че човекът, наричан понякога с прякора си - Крокодила, ще получи властта в резултат на действията на армията.

Това не е уникална зимбабвийска ситуация. Египетският президент Абдел Фатах ас Сиси в много отношения е сходен случай - висш военен, представил се като човек, на когото може да се разчита в хаоса, последвал отстраняването на Хосни Мубарак и неговите синове.

Тези хора са не просто умни, амбициозни личности, чакали зад кулисите десетилетия наред. Те имат и достъп до цяло поколение от сходни фигури с подобни недоволства. Това може да съдейства за изграждането на силна мрежа, когато става дума за подобна ситуация и нужда от внезапни, решителни действия.

5. Образите и думите са решаващи.

Бързината и успехът, с които армията завзе контрола в Зимбабве, са в ярък контраст с опита за преврат в Турция през юли 2016 г. Тогава сравнително малка група офицери от армията се опита да предприеме действия срещу президента Реджеп Тайип Ердоган. Те бяха изправени пред по-трудна задача от своите зимбабвийски колеги, тъй като имаха работа с лидер, който е в разцвета на силите си, а не с болен човек, прехвърлил 90-те. Но турските заговорници освен това не успяха да завземат важни правителствени сгради и позволиха на Ердоган да се обърне към нацията и да се координира с все още верните му военни подразделения.

В Зимбабве армията изглежда единна.

Беше използвана малко сила, а в поне един случай зле поддържан танк не успя да стигне до столицата.

Нищо от това нямаше особено значение. Бързината, с която беше задържан Мугабе, появата на военен говорител по телевизията и видимото присъствие на бронирана техника по улиците беше достатъчно, за да покаже, че политическата реалност се е променила.

Който и да поеме сега управлението в Зимбабве, ще има нужда от подкрепата на армията, но това не значи, че тези, които стоят зад завземането на властта, могат да очакват свободно царуване. До вчера внимателно наблюдаваният и контролиран от държавата китайски вестник Global Times предупреждаваше, че евентуална продължителна нестабилност в Зимбабве може да спре по-нататъшните китайски инвестиции. За Африка краят на епохата на Мугабе може да бележи началото на нова глава в намесата на Китай на континента.

/БТА/