Сега над Италия се трупат парични и политически облаци. От януари Европейската централна банка (ЕЦБ) ще започне да свива програмата си за изкупуване на държавни облигации, която целеше да стимулира икономиката на еврозоната след световната криза. Тази инициатива бе повече от полза за Италия, отколкото за останалите държави от еврозоната, тъй като дългът на страната е четвърти по големина в света в абсолютно изражение.
ЕЦБ купи италиански държавни облигации за над 300 милиарда евро от март 2015 година, осигурявайки ниски лихви на страна, която харчи 70 милиарда евро всяка година за обслужване на дълга си.
Програмата на ЕЦБ ни даде огромно предимство, а ние го пропиляхме, каза Густаво Пига, преподавател по икономика в университета Tor Vergata в Рим.
Пига коментира, че вместо да харчи милиарди евро за данъчни облекчения и фискални отстъпки за компаниите, Италия е трябвало да реформира неефективната си държавна администрация и да увеличи държавните инвестиции в образованието и инфраструктурата.
"Помпане на икономиката"
Данъчното облекчение за хората с ниски доходи, възлизащо на 80 евро месечно, бе въведено през 2014 година и бе последвано от данъчни стимули през 2015 година за компаниите, за да наемат служители на постоянни договори. Тази година бяха въведени още данъчни облекчения за компаниите, които инвестират в нови машини, както и в проучвания и разработки.
Bellco, компания от Северна Италия, която произвежда уреди за диализа и дава работа на над 300 души в страната, се възползва от стимулите, като инвестира 13 милиона евро в машини тази година и 10 милиона в проучвания и разработки.
Генералният мениджър Лучано Фратини каза, че американската компания майка е избрала Италия за инвестиции в проучвания и разработки заради данъчните облекчения. "Мисля, че тези мерки насърчават чуждестранните инвестиции в Италия," каза той.
Макар компаниите да приветстват такива неочаквани придобивки, критиците изтъкват, че те не предлагат дългосрочни ползи. "Да се помпа икономиката по такъв начин е ужасно опасно," каза Пероти от университета Bocconi. Опитът сочи, че когато стимулите свършат, инвестициите се сриват, допълни той.
Насърчаването на наемането през 2015 година например създаде временно повишение на заетите на безсрочен договор, но наемането на постоянни договори спря, веднага щом насърчителните мерки бяха прекратени.
От 387 000 нови наети миналата година 94% са били на непостоянни, временни договори, точно такива, каквито трябваше да премахне трудовата реформа на Ренци.
Франчесто Сегеци от италианския център за анализ на трудови пазар ADAPT каза, че уволненията догодина могат да нараснат, когато компаниите ще трябва да плащат социални и пенсионни вноски за работниците, които са наели изгодно през 2015 и 2016 г.
Постепенното прекратяване на стимулите на ЕЦБ не е единствената заплаха, пред която се изправя Италия догодина. През май трябва да има избори, а допитванията сочат, че ще се стигне до парламент без мнозинство и до политическа безизходица.
Страната ще бъде неуправляема, каза Пероти.
Вероятно ще се стигне до широка коалиция, която взима решения, опитващи се да задоволят всички, а това ще бъде вредно за Италия, допълни той.
(БТА)