Защо не бива да се очакват чудеса от Английската централна банка

След финансовата криза свикнахме с идеята, че каквото правителствата не успеят да направят, централните банки винаги могат да се притичат на помощ. Ако трябва да си припомним защо това е грешно, не е нужно да поглеждаме по-далеч от Английската централна банка (АЦБ), пише Фердинандо Джулиано в материал за Bloomberg.

Както и други регулатори в развитите държави, АЦБ беше основният двигател на възстановяването след кризата благодарение на ниските лихви и покупките на облигации.

Миналата година обаче на дневен ред дойде Brexit и беше ясно, че решението на Великобритания да напусне ЕС ще нанесе щети на британската икономика, поне краткосрочно. Днес обаче нарастват опасенията, че щетите може да са още по-тежки. Властите в Лондон се затрудняват да съставят план за напускането на съюза, още по-малко такъв, който да е приемлив за Брюксел.

Затова става все по-вероятно Великобритания да се наложи изведнъж да напусне ЕС без да има сключена сделка.

За разлика от последната рецесия АЦБ няма какво толкова да направи, за да възстанови икономическия ръст при такъв сценарий. Управителят Марк Карни може да предупреждава за последиците, както е правил редица пъти. Но каквото и да реши правителството, АЦБ просто трябва да го приеме. 

АЦБ ще трябва да се върне към старите правила на централното банкиране. В крайна сметка основната й задача е да пази финансовата и паричната стабилност, като държи инфлацията на ниво 2% в средносрочен план. Това означава ограничение на икономическите щети от Brexit, особено ако преговорите се провалят и Великобритания напусне съюза без сделка.

Централната банка има три лоста на влияние, като първият е основно под формата на съвети. Има огромен поток от финансови услуги, който може сериозно да пострада в случай на хаотичен Brexit. Някои клаузи може да се приложат много по-трудно при отсъствието на споразумение.

Вторият лост е паричната политика. Миналата седмица банката повиши лихвените проценти, тъй като икономиката доближава пълния си потенциал. Комисията по парична политика можеше да почака малко повече, пише анализаторът и допълва: "Да, инфлацията е над 2%, но се очаква да се понижи през идните месеци".

Регулаторът все пак предупреди обществото и инвеститорите, че не бива да очакват лихвите да бъдат понижени в случай на забавяне. По думите на Карни лоша сделка за Brexit може да попречи да банката да облекчи паричната политика.

На последно място, АЦБ трябва да следи внимателно банките, за да гарантира, че са достатъчно силни, за да удържат при криза. В края на ноември се очакват резултатите от стрес тестовете на британските банки.

Все пак в случай на хаотичен Brexit ръстът може да стагнира така или иначе. Разпродажба на британски активи пък може да представлява сериозен шок за банковата система. Най-доброто, което АЦБ може да направи, е да подготви финансовата система за най-лошото и да се надява, че то няма да се случи.

Великобритания е в особено тежка ситуация, но опитът пази важни уроци за правителствата по света. Централните банки и регулаторите могат да помогнат за насърчаването на ръста, но техният приоритет е запазването на ценовата и финансовата стабилност. В крайна сметка политиците са отговорни за грешките, които правят.