Радикализацията на узбекистанците: Крачка към екстремизма далеч от дома

При неговия приемник Шавкат Мирзийоев, встъпил в длъжност в края на 2016 г., властите започват да дават сигнали за отношение на по-голяма търпимост. Създават се и надежди, че предприетите стопански реформи ще доведат до начало на освобождаване на икономиката, която е силно централизирана.

През септември Мирзийоев заяви, че узбекистанските власти са премахнали около 16 хил. от общо 17 хил. души в черен списък на силите за сигурност с мюсюлмански религиозни екстремисти, както и че иска "те да бъдат върнати в узбекистанското общество и да бъдат образовани".

Дали тези промени намаляват риска от бягства от Узбекистан и радикализация засега не е ясно. От гледна точка на случая със Саипов и други е възможно мерките да се предприемат твърде късно.

Някои узбекистанци бягат от страната само за да свършат по-късно като евтина работна ръка на дъното на социалната стълбица на запад или в Русия. Именно в този момент някои са възприели радикалния ислям.

От Ташкент Стив Суердлоу, изследовател на Централна Азия в организацията Human Rights Watch, посочва, че през последните години около 5 млн. узбекистанци са емигрирали в Русия, а други като Саипов отиват на запад.

"Процесът на радикализация става извън Узбекистан", казва Суердлоу, който добавя, че страната има едно от най-лошите досиета в областта на човешките права и не толерира инакомислието. "Това най-често са лица далеч от дома, които са маргинализирани и изпитват някакъв вид отчуждение от общността и социалното си обкръжение", посочва той.

Поради това, че мерките за сигурност в страната, която влиза в състава на СССР до разпада му през 1991 г., са толкова затегнати, се предполага, че в нея не е извършван ислямистки атентат от 2004 г., когато атентатори самоубийци атакуваха американското и израелското посолство в Ташкент.

Спорадично обаче припламва напрежение в долината Фергана, плодородна област, простираща се на териториите на три държави - Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. През 2010 г. десетки хора загинаха при междуетнически сблъсъци в киргизстанската част.

Вчера източник от силовите ведомства в Киргизстан заяви, че мъж със същото име и дата на раждане като тези на Саипов през 2004 г. е живял в град в киргизстанския сектор на долината. Днес обаче същият източник каза, че властите са установили, че лицето е различно и става дума за съвпадение на имената.

Според съобщение на американското посолство в Узбекистан Саипов се е преместил в САЩ през 2010 г., след като спечелил виза от лотарията за зелена карта. Мирзийоев заяви, че правителството му ще направи всичко възможно, за да подпомогне разследването на "този изключително брутален" атентат.

Преди тазседмичното нападение въоръжен узбекистанец нахлу на Нова година в нощен клуб в Истанбул и уби 39 души. През април етнически узбек, роден в Киргизстан, се взриви във влак в метрото на Санкт Петербург, убивайки най-малко 14 души, а същия месец узбекистанец вряза камион в човешко множество в Стокхолм, при което загинаха четирима души.

Узбекистанци има и в редиците на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Според публикуван миналия месец доклад на центъра "Соуфан" над 1 500 узбекистанци са се присъединили към екстремистката групировка, което надхвърля броя на присъединилите се към организацзията от останалите централноазиатски страни.

Броят на бойците от Узбекистан обаче е по-малък от този от страни като Русия и Саудитска Арабия, казва се в същия доклад.

Пол Стронски, старши сътрудник в организацията Фонд "Карнеги" и бивш член на Съвета за национална сигурност на САЩ при управлението на Обама, заяви, че радикализмът сред мигрантите от Узбекистан, най-многолюдната централноазиатска страна с дълга граница с Афганистан, може да нарасне, тъй като все повече хора напускат, за да си търсят работа.

"В самия Узбекистан не сме ставали свидетели на кой знае какви проблеми с екстремизъм поради липсата на пространство за изява", каза Стронски. "В самия регион проблемът е управляем. По-голям става извън региона", заключава той.

(БТА)