Паралелната вселена на Карлес Пучдемон

Карлес Пучдемон е седнал в един от баровете на родния си град Хирона и обядва. Напълно спокоен. Група баскетболисти напира за снимка с него. Няма проблем. Той става, минава през глутница оператори и ретортери ("Ясно ли Ви е, че сте отстранен?", питат те), излиза пред вратата, позира за снимката и се връща отново на масата да си дояде.

Почти паралелно по каталунската телевизия върви записаната "институционална реч" на бившия правителствен ръководител. В нея той отхвърля отстраняването си и моли за "търпение, издръжливост и перспектива", за да напредне с изпълнението на плана за независимост. До него се издигат каталунското и европейското знаме.

Малко след това той се появява на живо по друг телевизионен канал: отстраненият каталунски президент е седнал със съседи в ресторант, обяснява водещата. Сякаш това е един съвсем обикновен ден за Карлес Пучдемон. Сякаш нищо не може да го извади от равновесие. Дори и часове след включването на живо, когато пред ресторанта, от който Пучдемон все още не си е тръгнал, са се събрали стотици зрители и фенове. "Президенте Пучдемон", крещят те. Още повече камери запечатват този сценарий, пише в свой репортаж за Deutsche Welle Мариел Мюлер.

"Това вече е абсурдно", коментира един минувач. Изглежда сякаш Пучдемон живее в два различни свята: в света на испанското правителство и в неговия собствен свят, който по-скоро приличал на  "виртуална реалност", казва мъжът. "Виртуалната реалност" не е особено далече от често споменаваната "каталунската утопия", в която Карлес Пучдемон въвлече каталунския народ.

Утопия, където хаотични избори се пробутват като валиден референдум с достоверни резултати. Където се въвеждат правила, които веднага след това биват нарушавани (48 часа след обявяването на резултатите от референдума трябваше уж да станем свидетели на обявяването на независимостта. Тези 48 часа обаче се превърнаха в цял месец.) И където незаконни гласувания на парламента се празнуват като законни - както стана този петък с независимостта на Каталуния.

Според проф. Ориол Бартомеус, който преподава политология в Барселонския университет, въобще не е трябвало да се провежда такова гласуване. Защото, както обяснява той, "според закона, парламентът няма право да взима решения за суверенитета на Каталуния". Впрочем, адвокати в каталунския парламент бяха стигнали до същото заключение.

Преди гласуването в петък опозицията напусна пленарната зала в знак на протест. Десет от депутатите, останали в залата, гласуваха "против" резолюцията за провъзгласяването на "каталунска република като независима и суверенна държава." 70 депутати гласуваха "за" и приеха резолюцията. Двама се въздържаха.

Групата на сепаратистите около Карлес Пучдемон напоследък изглеждаше поотслабена. Не случайно тя се разцепи на два лагера: едно по-умерено крило, което накрая искаше предсрочни местни избори, и безкомпромисното крило, което твърдо настояваше за едностранното обявяване на независимостта на Каталуния. Това разцепване стана особено видимо преди две седмици, когато Пучдемон обяви независимост, за да я отмени малко след това. 

От една страна това бе жест към ляворадикалната партия "Candidatura d'Unitat Popular" ("Кандидатура за народно единство"), която осигуряваше мнозинството в парламента. От друга страна обаче това бе любезен сигнал към умереното крило на неговата собствена партия "Каталунска европейска демократическа партия". Вътрешният разрив стана особено очевиден в петък, когато каталунският министър, отговарящ за бизнеса, Санти Вила подаде оставка и коментира стъпката си в Twitter със следните думи: "Опитите ми за диалог отново удариха на камък".

"В блока на сепаратистите все още има една разделителна линия", казва политологът Ориол Бартомеус. "В момента тя вече не е толкова видима, но идните дни отново ще излезе на бял свят. Особено когато започнат дискусиите за изборите на 21 декември."

Това разделение се усеща и по улиците на Барселона. Движението за независимист, което първоначално бе напълно хомогенно, сега се разпада на различни лагери. Една част от каталунците, които първоначално се застъпваха за независимост, постепенно промениха мнението си - заради отдръпването на банките и бизнеса от Каталуния.  Други пък от самото начало искаха само по-силен автономен статут за Каталуния, но не и отцепване от Испания, а на референдума гласуваха "за" просто в знак на протест. Третата група е най-шумна и най-видима - онази на каталунците, които изгарят от желание за независимост. Ето че я получиха. Макар и за кратко.

Впрочем, според едно ново социологическо проучване, проведено по поръчка на вестник El Mundo между понеделник и четвъртък, на изборите за местен парламент на 21 декември застъпниците за независимост са застрашени от загуба на мнозинството си в парламента в Барселона. Ако изборите бяха днес, трите партии, стремящи се към независимост, биха получили най-много 42,5% от гласовете, което означава не повече от 65 места в парламента. За абсолютното монзинство са нужни обаче 68 места. Противниците на отцепването от Испания биха взели 43,4%.

На 29 октомври в Барселона близо 300 000 души излязоха на протест в подкрепа на държавното единство на Испания. Те скандираха "Да живее Испания", "Барселона е част от Испания" и "Аз съм испанец". Те настояха отстраненият от централното испанско правителство премиер на Каталуния Карлес Пучдемон да бъде арестуван.

Пучдемон действително може да бъде арестуван и подведен под съдебна отговорност. Ако бъде осъден за бунт срещу държавната власт, Пучдемон може да влезе за 30 години в затвора. Впрочем, белгийският държавен секретар за миграция и предоставяне на убежище вече обяви, че Белгия би могла да предложи убежище на каталунските сепаратисти.