Скептиците: Полша и Унгария
Полша и Унгария, които са в тежки спорове с ЕС за върховенството на закона и миграцията, официално се противопоставят на идеята за Европа на няколко скорости. През септември президентът на Полша Анджей Дуда предупреди, че ако тази идея се реализира, тя ще доведе до разпадането на ЕС.
Същевременно двете държави не планират да се присъединят към еврозоната в близко бъдеще и гледат на усилията за задълбочаване на интеграцията с голяма доза скептицизъм.
„Еврозоната е клуб на богатите страни“, коментират полски евродепутати, като подчертават, че страната им все още е сред седемте най-бедни страни в ЕС от гледна точка на БВП на глава от населението.
Подобна е гледната точка и на унгарските власти. Същевременно мнозинството унгарци, за разлика от поляците, подкрепят членството в еврозоната. Управляващата партия на премиера Виктор Орбан обаче, която държи под контрол централната банка на страната, предпочита да запази собствената си парична политика.
Политици от Унгария коментират, че присъединяването на Унгария към еврозоната е нейно задължение съгласно договора ѝ за присъединяване към ЕС, но е трудно да се определи кога точно това ще се случи. Икономистите също са разделени по този въпрос.
Според Орбан ЕС е форум за сътрудничество само по определени въпроси, а Будапеща застъпва тезата, че интеграцията трябва да се задълбочава само когато има полза от това, например по въпросите на отбраната и борбата с тероризма.
Говорител на унгарското правителство не е отговорил на запитванията на изданието.
По средата: Чехия
Чешките гласоподаватели са силно скептични за интеграцията в ЕС. Данните на Евробарометър от април показват, че 29% от чехите подкрепят въвеждането на еврото, а 30% вярват на ЕС.
Въпреки слабата подкрепа правителството в Прага публично защитава ролята си при оформянето на бъдещето на еврозоната. „Еврозоната трябва да остане колкото се може по-интегрирана и дебатът за бъдещото задълбочаване на интеграцията трябва да се води във формат ЕС27“, коментират от чешкото министерство по европейските въпроси.
Според ведомството участието в дебатите на страните, които не членуват в еврозоната, и пълната прозрачност и откритост на разговорите трябва да се гарантира. Чехия е и един от застъпниците на идеята държавите, които са извън валутната общност, да получат статут на наблюдатели в Еврогрупата – заседанията на финансовите министри на държавите от еврозоната.
Чешките политици обаче признават, че въпреки надеждите да се присъединят един ден към валутния блок, вътрешните различия отдалечават страната от тази възможност. Депутати от движението на очертаващия се като победител в президентските избори Андрей Бабиш твърдят, че политиците предпочитат да се радват на благата, които ЕС предоставя, но се дистанцират от „непопулярните теми“.
Общото между всички тези държави е, че не успяват да организират отговора си в дебата за бъдещето на ЕС. А една от съседките им – Словакия, изобщо не се притеснява от перспективата за Европа на две скорости.
Братислава поддържа тезата, че еврозоната трябва да се реформира, но желае да запази еврото като своя валута и интеграцията между членките във валутния блок да продължи. Според страната „всеки трябва да може да се движи достатъчно бързо, без ограничения в броя и състава на бързо развиващите се държави.
преди 7 години Аз не мога да разбера чехите и поляците какво точно се надяват да стане. Да станат нещо като Швейцария или като Норвегия? Искат си суверенитета,ОК но варианта за суверенитета им е да си останат бедните роднини. отговор Сигнализирай за неуместен коментар