Масово преселение - когато лекарите и медицинските сестри следват парите

Лекарите и медицинските сестри в Европейския съюз (ЕС) най-често се възползват от свободното движение в рамките на блока в сравнение с останалите високорегулирани професии, пише онлайн изданието Politico.eu.

Обикновено изходящите потоци са от изток на запад в Европа, както и от по-бедни страни към по-богати.

Анализ на данните на Европейската комисия (ЕК) установява, че напускането на здравни специалисти е особено силно изразено от Източна и Южна Европа. На практика тези държави обучават медицински персонал за по-богатите си съседи, посочва изданието.

Един от примерите е Ингмар Линдстрьом, който е завършил медицинското училище в Тарту в Естония през 2001 г. Всичко, което той е трябвало да направи, за да удвои заплатата си, е да мине 200 км. Заплащането му като лекар в Естония е около 600 евро месечно, докато работи като семеен лекар и подготвя докторантурата си. Сумата обаче не е достатъчна да му плаща сметките, заради което той отива във Финландия, където младите лекари изкарват по 2-3 хил. евро. Недостигът на лекари в страната доста улеснява процеса по миграция.

По думите му около 30-40% от завършилите випуска му също са се преместили в чужбина.

Обучението на лекарите е дълъг и скъп процес, но не всяка страна може да възнагради абсолвентите си. Разходите за здравеопазване на глава от населението варират драстично в страните от ЕС - от 816 евро годишно в Румъния до над 4 000 евро в Люксембург, Германия и други западноевропейски страни. И така лекарите и медицинските сестри започват да следват парите.

Изследване в Естония, осъществено малко преди присъединяването й към ЕС през 2004 г., показва, че повече от половината от 17 749-те медицински работници в страната обмисля заминаване в чужбина. През 2004 г. в страната е имало 4 312 практикуващи лекари. Повече от 1 800 лекари са кандидатствали за работа в чужбина оттогава.

През 2011 г. член на Управителния съвет на Естонското дружество на семейните лекари предупрежди за бъдеще в страната, в което няма да има семеен лекар в радиус от 100 километра.

Естония обаче не е сама в безучастното наблюдение на вълната медицински работници, които напускат страната. Румъния е загубила половината си лекари между 2009 г. и 2015 г. Няколко години след присъединяването на Полша към ЕС повече от 60 процента от студентите в пети и шести курс медицина планират да работят в чужбина. Словакия е имала около 15 хил. практикуващи лекари, когато се присъедини към ЕС през 2004 г, като 3 800 от тях са подали молба за работа в чужбина.

Най-тежко засегнати от изселването на лекари и медицински сестри са най-новите членки на ЕС и Португалия и Гърция, които бяха тежко засегнати от световната криза. Тази миграция на млади специалисти на запад се случва във време, когато средната възраст на един лекар в ЕС се увеличава. Повече от един на всеки трима лекари в ЕС са на възраст над 55 години през 2014 г. Така до 2020 г. повече от 60 хил. лекари (3,2% от работната сила) ще напускат професията, изчислява ЕК.

В някои страни загубата на лекари и медицински сестри вече е критична. В Румъния например 10% от населението съобщава, че няма достъп до медицинска помощ.

Що се отнася до набирането на медицински персонал от чужбина и особено от развиващи се страни, приема се, че приемащите държави носят отговорност да не „пресушават“ кадрите на страните, от които наемат. През 1999 г. например Министерството на здравеопазването на Великобритания приложи стандартите за "етично международно наемане", включително списък на развиващите се страни, от които следва да се ограничи подборът на здравни работници. В този списък попадаше и Хърватска, която е изгубила 5% от лекарите си след присъединяването към ЕС.

Процесът на преместване в друга държава от ЕС по традиция е несигурен за строго регулирани професии, като например лекари или медицински сестри. Кандидатите невинаги са сигурни къде да подадат своите заявления, за да бъдат признати техните пълномощия, изискванията варират между отделните страни, а националните власти често пропускат крайните срокове за отговор на исканията.

Пред миналата година ЕК започна програма, която рационализира процеса за някои работници. Чрез уебсайта на Европейската професионална карта професионалистите, работещи в пет от професиите с най-много знания в областта на мобилността - медицински сестри, фармацевти, физиотерапевти, агенти по недвижими имоти и планински водачи, могат да видят какво се изисква във всяка страна, да качват заявленията си и да платят регистрационната такса.

След като страната домакин ги приеме, те могат да започнат да практикуват, ако отговорят на езиковите изисквания. Ако приемащата страна пропусне срока за отговор, заявката автоматично се одобрява.

Подобна рационализация за лекарите обаче засега се отлага. Забавянето отчасти се дължи на тревогите относно безопасността на пациентите и оперативните аспекти на програмата, както и "политическата чувствителност" на въвеждането на програмата за лекарите "в светлината на съществуващия недостиг на лекари в някои национални системи за здравеопазване“, посочва се в документ на Комисията.

Комисията преразглежда и начина, по който програмата работи за медицинските сестри. Анализът, който ще бъде публикуван по-късно тази година, може да включва предложение за разширяване на програмата към други професии. Това може да означава, че ще има повече истории като на Линдстрьом, естонският лекар, преместил се във Финландия.

Той посочва, че има известен натиск от страна на медиите и на обществеността лекарите в страната му да останат да работят там. Мотивът – данъкоплатците са платили за обучението им. Той обаче казва, че е работил доста здраво в страната си след дипломирането му, а същите тези данъкоплатци са му плащали такава заплата, че според него на практика са му разрешили да замине.

Все пак положението в Естония леко се подобрява напоследък. Правителството започна да увеличава заплащането на здравните специалисти, а и набира кандидати за работа в здравния сектор от далечния изток в Русия. Други държави също възприемат този подход, понякога с финансовата подкрепа на ЕС.

През миналата година например унгарското министерство на човешките ресурси предупреди, че страната може да загуби половината от своите 6 500 семейни лекари през следващите 10 години заради емиграция. Заради това кабинетът увеличи финансирането на основните медицински услуги и въведе редица мерки - от субсидии за отделни лекари до "здравни кабинети", финансирани от ЕС, разпръснати из цялата страна.

Понякога обаче лекарите избират да се върнат в родината си. Линдстрьом например е взел решение да го направи, когато децата му тръгнат на училище. Опитът му показва обаче, че за страни като Естония е много трудно да поддържат своите медицински специалисти.