Двата паралелни свята в сърцето на Барселона

Само четири спирки на метрото делят "Грасия" от "Ноу Барис" - два квартала на Барселона, които сякаш живеят в два паралелни свята по отношение на референдума за независимост на Каталуния, който разделя жителите им, пише БТА, позовавайки се на материал на Даниел Боск от AFP.

В павилиона си за цветя, подслонен от дъжда, Игнасио Перес гледа недоволно преминаващ автобус с плакат с лозунга "Здравей, Република" на кампанията, подкрепяща забраненото допитване за самоопределение, планирано от сепаратистките ръководители на областта за 1 октомври.

"Това ме дразни", казва 63-годишният цветар. "Това постоянно натрапване. Да бяха вложили толкова усилия за подобряване на здравеопазването, образованието или осигуряването на работни места", ядосва се той.

Плакатът е едно от редките свидетелства за сепаратисткото въодушевление на много каталунци в този работнически квартал в покрайнините на Барселона, където живеят голяма част от имигрантите, дошли от останалите части на Испания миналия век. В разговорите тук преобладава не каталунският, а кастилският език. От балконите на огромните жилищни блокове се спускат няколко испански знамена, а не вездесъщият флаг на каталунските отцепници.

Мнозинство, но мълчаливо

"Повечето хора не искат независимостта (. . .), но сме принудени да мълчим", оплаква се Перес.

Според най-новото допитване, поръчано от регионалното правителство през юли, 49,4 процента от каталунците не желаят отделянето, докато тези, които го подкрепят, са 41 на сто. Автономната област със 7,5 милиона жители обаче се управлява от сепаратистите, които през септември 2015 г. спечелиха регионалните избори с 47,6 процента от гласовете и това им осигури абсолютно мнозинство в регионалния парламент.

"Не можеш да предприемеш такъв процес с толкова скромно мнозинство. Да разцепиш страната с толкова слаба подкрепа", отбелязва със съжаление Перес.

В "Ноу Барис" отцепническият вот не надхвърли тогава 29,1 процента. "Те ни наложиха своя план, възползвайки се от това, че ние, които не искаме независимостта, не сме нито единни, нито мобилизирани", оплаква се и 52-годишната Ана Баамонде в своята хлебарница.

Клиентите й, казва тя, предпочитат да не засягат тази тема. "Не се гледа с добро око, ако кажеш, че не одобряваш отделянето, това те причислява към крайната десница. По тази причина не ходя на демонстрациите за единство", признава Баамонде.

Тя няма да участва и в референдума: "Бих искала да може да се гласува, но не по този начин. Правителството знае, че само поддръжниците му ще отидат до урните и това ги устройва, така са сигурни, че ще спечелят", казва жената.

"Независимостта - единствен изход"

Съвсем различна е нагласата в "Грасия" - бивша вилна зона на барселонската буржоазия, която става част от града в края на 19-и век, а днес е един от най-модните му квартали.

По пешеходните улици с къщи на по един-два етажа се множат сепаратистките знамена и плакатчетата с текст "Да". Тук сепаратистите получиха подкрепа от 60,5 процента на изборите през 2015 г. - най-силното им представяне в Барселона.

"Не разбирам това, че не искат да гласуват", казва 59-годишната Соледад Фаре, организаторка на спортни събития, докато подготвя агитационните материали за референдума в клуб на влиятелната сепаратистка организация "Каталунско национално събрание".

"Ако всички те отидат да гласува, смятам, че ще ни бъде много трудно да спечелим", казва тя.

Полицейските операции в последните дни с арестите на висши правителствени служители и конфискуването на милиони изборни бюлетини втвърдиха още повече позициите.

"Не разбирам упорството на Мадрид. Те не чуват, не желаят да разберат. Смятат ни за поданици: длъжни сме само да се подчиняваме и толкова", възмущава се Игнаси Торт.

Петдесетгодишният компютърен специалист подкрепял сепаратистите в последните години, белязани от нарастващо напрежение в отношенията с Мадрид, като същевременно се надявал на ново споразумение, което би позволило областта да остане част от Испания.

След "позорната" офанзива на Мадрид обаче, той променил мнението си. "Точно в този момент си даваш сметка, че независимостта е единственият възможен изход", казва Торт.

Подложено на натиск от Мадрид, организирането на референдума е все по-несигурно.
В "Ноу Барис" Игнасио Перес се страхува за бъдещето: "Ако в крайна сметка референдумът не се състои, или се окаже безсмислен, понеже е незаконен, това ще породи огромно разочарование и ще отрови атмосферата."