Постоянният германски канцлер

Докато германците се отправят към избирателните секции за парламентарните избори в неделя, те също така ще решат дали настоящият канцлер Ангела Меркел ще бъде още четири години начело на страната. Тя е на власт от 3 мандата, или общо от 12 години, считано от ноември 2005 г., тъй като Германия няма ограничение за срока, в който може да се заема тази позиция.

Ако тя бъде преизбрана (което изглежда по-вероятно, тъй като нейният партиен съюз CDU / CSU е водещ в анкетите с удобна преднина), тя ще достигне постижението на своя политически наставник Хелмут Кол, който служи 16 години като канцлер. През 1990 г. той дори ръководеше германското обединение, припомня сайтът за графично статистическо представяне Statista.com.

Само Ото фон Бисмарк, първият канцлер в Германия, е заемал по-дълго тази длъжност, 19 години без един ден, от 1871 г. до 1890 г. Той ръководи първоначалното обединение на Германия, превръщайки я от съвкупност от разпръснати държави и феодали в националната държава, каквато я познаваме днес.

Изборите се провеждат по сложна система, съчетаваща прекия вот в един тур с вота на пропорционален принцип. Всеки от 61,5-те милиона избиратели разполага с два гласа, за да избере депутатите в Бундестага (долната камара на парламента), информира AFP. 

Минималният брой на местата в Бундестага трябва да е 598 души. Половината от местата (299) отиват при кандидати, избрани от партийни листи. Тук има минимален праг от 5 процента. Другата половина от местата (299) са за кандидати избрани от 299-те избирателни окръга, като там е в сила принципът по един избран кандидат от окръг. Победителят е кандидатът, който е постигнал най-добър резултат, независимо дали е получил 50 процента или не.

Но точният брой на депутатите става известен след всеки парламентарен вот. В досегашния Бундестаг имаше общо 613 депутати.

Сложната изборна система дава възможност на всеки избирател да гласува два пъти за една и съща партия или пък да диференцира вота си, като гласува за две различни политически сили, примерно за партийна листа на една партия, която традиционно подкрепя, но за кандидат на друга партия, който му се е сторил по-убедителен от кандидата на традиционно подкрепяната от него партия. Повечето от германците гласуват различно, а не и в двата случая за една и съща политическа сила, защото те са свикнали да бъдат управлявани от коалиции, отбелязва агенцията, цитирана от БТА. 

Вторият глас, даден за партийна листа, е от голямо значение. Резултатът на всяка партия във всяка германска провинция, ще определи до голяма степен броят на депутатите, влизащи в крайна сметка в Бундестага, като този брой се определя чрез сложни калкулации. Ако една партия получи например в дадена провинция (или в крайна сметка в национален план) 30 процента от гласовете при пропорционалния вот, то тя ще има право със сигурност на 30 процента от всички отпуснати й места. Ако броят на депутатите, избрани с пряк вот се окаже под този праг от 30 процента, тогава се допълва с кандидати от регионалните листи. Ако обаче броят е по-висок от пропорционалния резултат (което е все по-чест случай за двете най-големи партии - консерваторите и социалдемократите), тези преки допълнителни места остават и увеличават механично общия брой на депутатите в Бундестага. В този случай Конституционният съд наложи ребалансиране на силите под формата на предоставяне на допълнителни места и на други малки партии, за да се запази пропорционалното измерение на вота.

Това в крайна сметка води до набъбване на броя на депутатите в Бундестага и според прогнозите този път той може да достигне 700 депутати. Опити да се наложи таван на този брой досега се провалиха.

Избирателната система е такава, че да изключва прекалено малките партии от парламента, отбелязва DPA. Като резултат от това една партия трябва да прехвърли прага от 5 процента от националния вот или да победи в три избирателни окръга. Бариерата от 5 процента не е в сила за партиите, представляващи националните малцинства.

Десетилетия наред германската избирателна система не е произвела абсолютно мнозинство за една партия. Страната няма традициите да съставя правителства на малцинството, така че следващото правителство ще е неизбежно коалиция, отбелязва AP. Изборният ден утре започва в 8 ч. сутринта местно време и приключва в 18 ч. вечерта местно време.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.