Ще се сринат ли преговорите за Brexit?

Преговорите за излизането на Великобритания от ЕС не вървят добре. Според начертания план, до една година трябва да бъде постигнато споразумение, което да бъде ратифицирано до края на март 2019 година. Само че засега преговорите не водят до видими резултати, а вече изминаха шест месеца от началото им. Това се дължи най-вече на окаяното политическо положение в Обединеното кралство. Британците обаче смятат, че вина има и Европейската комисия. Според тях, ЕК не се стреми към бързо и честно решение.

Тактическите съображения и у двете преговарящи делегации се примесват с емоции и инат. Екипът на британския министър за Brexit Дейвид Дейвис не е наясно къде трябва да бъдат прокарани понастоящем червените линии. След изборите във Великобритания, властовите съотношения в парламента и в Консервативната партия са толкова объркани, че никой не може да каже за кой вариант на Brexit ще се събере мнозинство. Това междувременно принуждава Лондон да остави много отворени въпроси, пише в свой анализ за FAZ Йохен Бухщайнер. 

Същевременно силната вече Лейбъристка партия използва преговорите за Brexit за вътрешнополитическата си борба. Жан-Клод Юнкер не крие, че смята Brexit за историческа глупост. Той и неговият главен преговарящ Мишел Барние знаят много добре, че всяка критика към британската делегация и дори застой в преговорите е коз в ръцете на лейбъристите - т.е. партия, която при евентуална смяна на властта в Лондон би била много по-приятен партньор на Брюксел.

В основата си преговорите за Brexit са усложнени от различните позиции на двете страни. Британските политици се чувстват обвързани с резултатите от референдума от юни 2016 година. Те смятат за своя легитимна цел да осъществят желанието на гражданите - и то по възможно най-изгодния за тях начин. Европейската комисия пък от своя страна смята правителството в Лондон, или поне ангажираните с Брекзит министри, за зловещо сдружение, което е довело Обединеното кралство до пропастта и е вкарало ЕС в една никому ненужна криза. ЕК не иска да прави компромиси с тези хора, а по-скоро да им даде добър урок: виждате ли колко скъпо ще Ви струва излизането от нашия клуб!

Залитащата правителствена ръководителка Мей, нейният министър за Brexit и своенравният ѝ външен министър дават на европейците достатъчно поводи за подигравки. Човек остава с впечатлението, че главните действащи лица в драмата "Brexit" едва сега осъзнават какво са натворили. Не всички позиции на британците обаче са смехотворни. Все пак всяко едно правителство, към което се отправя искане за изплащане на стотици милиарди евро, първо би проучило подробно цифрите. И тъй като ЕК декларира високата сума като "правно задължение", британците също имат право да привлекат юристи в проверката, преди да внесат контрапредложение.

Може да бъде проявено известно разбиране и за позицията на Лондон, че т.нар. развод (първата фаза) не бива да се разглежда отделно от разговорите за бъдещите отношения с ЕС (втората фаза). Така например за бъдещата външна граница на ЕС в Ирландия може да се разговаря сериозно едва когато са очертани поне контурите на бъдещите отношения на Лондон с ЕС.

27-те страни членки на ЕС са в по-изгодната позиция и постоянно засилват натиска върху Великобритания. Само че те трябва да знаят, че провалът на преговорите, който става все по-вероятен, не служи никому. Британското желание за свободна търговия и тясно секторно сътрудничество при възможно малко задължения и разходи е разбираемо, но нереалистично. Правителството в Лондон ще трябва най-сетне да разбере, че излизането от ЕС не може да бъде възнаградено с идеални условия. Също толкова противоречиво и неводещо до никъде е желанието на ЕС да подготви на британците болезнена раздяла, а самият той да остане незасегнат.

Навярно британците ще загубят повече, отколкото ЕС. Но европейците не могат да имат интерес да загубят дълготрайно своя най-силен икономически съсед и най-важен партньор по отношение на сигурността, заключава Бухщайнер.