Как да се помогне на Венецуела

Мадуро все още може да разчита на армията, с която управлява съвместно. В държавната икономика на Венецуела той контролира съществуващите парични потоци и запазва подкрепата на една четвърт от венецуелците – достатъчно, за да изкара поддръжниците си на улицата. Той също така може да разчита на съветите на служителите от кубинските служби, които са експерти по селективна репресия.

Латинска Америка най-накрая усети заплахата. Венецуела вече е много по-изолирана, след  като беше изключена от търговската група „Меркосур“. Тя обаче успя да избегне подобно блокиране от Организацията на американските държави (ОАД) през миналия месец с подкрепата на свои идеологически съюзници и някои карибски островни държави, на които предлага евтин петрол.

САЩ трябва да приложат повече дипломатическа сила, за да обърнат вота в ОАД. Президентът Доналд Тръмп сега обмисля мащабни санкции, които да спрат вноса на венецуелски петрол и да забранят на американските компании да работят с петролната промишленост на Венецуела. Това би било грешка: Мадуро ще намери нови купувачи за петрола си само за месеци.

Междувременно обикновените хора ще страдат повече от лоялните на режима. А широките санкции биха могли да укрепят режима, защото празното твърдение на Мадуро, че е изправен пред „икономическа война“ от „империалистическа“ Америка, най-сетне ще има някакво съдържание.

На 26 юли администрацията на Тръмп излъчи позитивен сигнал, като обяви персонални санкции за още 13 венецуелски длъжностни лица, участващи в учредителното събрание, подозирани за корупция и нарушаване на човешките права.

Тези представители на властта са с отнети визи, а на американските банки и фирми е забранено да правят бизнес с тях. Възможно е банките да бъдат принудени и да разкрият информация за представители на режима, които са изнесли присвоени публични средства в чужбина. Европейският съюз и държавите от Латинска Америка трябва да се присъединят към тези усилия.

Само по себе си това няма да принуди режима да се промени. Персоналните санкции трябва да се съчетаят с оферта за преговори, предложена от чужди правителства. Всяка окончателна сделка трябва да включва имунитет за висши венецуелски чиновници. Това е неприятно, но може да е необходимо, за да се постигне мирен преход към демокрация.

Алтернативата би могла да е всеобщо насилие, за което единствено отговорен ще е Мадуро. Вече има признаци на анархия, защото радикалните елементи от двете страни се изплъзват от контрола на лидерите си. Вместо втора Куба или тропически Китай, чавеска Венецуела, с нейната корупция, банди и неадекватно управление рискува да се превърне в нещо много по-лошо.