По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

До 30 август министерствата трябва да представят своите планове за борба с корупцията. Решението е било взето по време на заседание на Националния съвет по антикорупционни политики. Центърът за превенция и противодействие на корупцията ще извърши анализ и на направените предложения и ще изготви конкретни мерки за борба с корупцията, включително и изготвяне на стандарти за проверка на интегритет на служителите в държавната администрация.

По-рано през седмицата мерките срещу корупцията бяха дискутирани по време на среща на лидера на БСП Корнелия Нинова и президента Румен Радев. Левите са категорични, че не подкрепят подхода на ГЕРБ и през есента ще представят своят визия за борба с корупцията.

Депутатите в парламента приеха на второ четене проекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), внесен от представителите на ГЕРБ Делян Добрев и Данаил Кирилов. Промените минаха единодушно и без дебати по отделните точки. Текстовете дават възможност за развитие на стабилен капиталов пазар в страната, както и да бъдат преодолени установени през последните години проблеми в практиката по прилагането на ЗППЦК, става ясно от мотивите към законопроекта. Законопроектът предвижда намаляване на срока за разглеждане и произнасяне на Комисията за финансов надзор по заявления за потвърждаване на проспекти на емитенти, които нямат ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар.

БФБ получи одобрение от Комисията за финансов надзор (КФН) за правилата за регистрация и търговия на държавни ценни книжа (ДЦК).  Това е важна стъпка от съвместните усилия на Фондовата борса, Централен депозитар, Министерство на финансите и Българска народна банка (БНБ) за създаване на регулиран вторичен пазар за държавен вътрешен дълг в рамките на пазарите, организирани от БФБ, посочват от борсата.

Европа и еврозоната

Спорът между германското и турското правителство продължава да ескалира. Федералното правителство обмисля да прекрати хеджирането на експортни сделки, обслужвани с т. нар.  т.нар. експортни гаранции Hermes. По-рано бе публикуван списък на турското правителство, според който и германски компании в Турция са заподозрени в тероризъм.

Германските банки могат да бъдат задължени да доплатят такси и глоби за т.нар. Cum-Cum сделки. Подобни схеми са се фокусирали върху т.нар. къси продажби – продажбата на отдадени под формата на заем акции. Една банка може да заеме акциите по начин, по който банката и евентуалният купувач се явяват собственици на книжата. Това е позволило на двете страни да получат облекчения по линия на данъка върху дивидентите. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле пояснява в писмо до данъчните органи на провинциите, че счита подобни сделки в повечето случаи за незаконни. Все пак има някои ограничения, които биха могли значително да намалят възможните наказания: Например, сделки, които са осъществени с чужденци от ЕС, са проверени само за периода между 1 март 2013 г. и 31 декември 2015 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано остави позицията си по ултраразхлабената парична политика без промяна. Централната банка запази и лихвените проценти на рекордно ниски нива и дори остави вратата отворена към още покупки на активи, ако перспективите се влошат. След като миналия месец повиши перспективата за затягане на политиката, липсата на действие в четвъртък вероятно сигнализира, че коригирането на политиката ще бъде бавно и внимателно, като вероятно ще отнеме години европейската икономика да се отърси от паричната политика.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.