Търговска война? По-добре не

Помните ли, когато Доналд Тръмп заяви „кой да знае, че здравеопазването може да бъде толкова сложно“? Това бе рядък момент на самоосъзнаване за Twitter-главнокомандващия: за кратък миг той сякаш бе разбрал, че няма никаква идея какви ги върши, пише колумнистът Пол Кругман за New York Times.

Всъщност обаче здравеопазването не е чак толкова сложно. А плановете за „реформа“ на републиканците са брутално прости – с акцент върху частта „прости“.

Тръмп може би е единственият човек във Вашингтон, който не схваща есенцията им: отнемането на застраховката на десетки милиони, за да се позволи намаляване на данъците за богатите.

Други политически тематики в същото време наистина са сложни. Една от тях е международната търговия. А по-голямата опасност не е просто, че Тръмп не осъзнава проблемите. По-лошото е, че не знае какво не знае.

Според информационния сайт Axios Тръмп, подкрепен от вътрешния си кръг поддръжници, „настървено“ иска да наложи наказателни мита върху вноса на стомана и вероятно други продукти въпреки съпротивата на някои от кабинета му. В крайна сметка твърденията, че други страни се възползват от САЩ бе в центъра на кампанията му.

А според Axios Белият дом е убеден, че феновете на Тръмп „харесват идеята“ за търговска война и „ще се радват на битката“.

О, да, това е страхотен начин да се прави политика, пише Кругман.

Но какво ѝ е толкова сложното на търговската политика?

Първо, голяма част от съвременната търговия се състои от междинни стоки – неща, ползвани за направата на други неща. Мито върху стоманата ще помогне на производителите на стомана, но ще навреди на потребителите ѝ, например автомобилната индустрия. Затова дори прякото влияние на протекционизма върху работните места е неясно.

Освен това имаме и непреки ефекти, което означава, че всеки ръст на заетостта в индустрия, защитена от мита, трябва да се сравни със спада в броя на работните позиции на други места. Обикновено всъщност търговията и търговската политика нямат голям ефект върху заетостта като цяло. Те влияят на това какви работни места има, но не особено върху общия им брой.

Представете си, че Тръмп наложи мита върху широк спектър от стоки – например, 10-процентово повсеместно мито, което преди да поеме поста варираше. От това директно ще спечелят индустриите, които се конкурират с вноса, но нещата не свършват дотук.

Дори ако пренебрегнем вредите за индустрии, които използват вноса, всяко пряко създаване на работни места от новите мита ще бъде компенсирано от непряко премахване на такива. Федералният резерв, опасявайки се от инфлационен натиск, ще повиши лихвените проценти. Това ще наложи натиск върху сектори като жилища, а и ще засили долара, което от своя страна ще навреди на американския износ.

Твърденията, че протекционизмът неизбежно ще доведе до рецесия, са пресилени, но има всички основания да вярваме, че тези непреки влияния ще елиминират всяко нетно създаване на работни места, продължава Кругман.

А не трябва да се забравя и отговора на другите страни. Международната търговия се управлява от правила – и то правила, за чието приемане САЩ помогнаха. Ако САЩ започнат да нарушават тези правила, и други ще го направят, както като отмъщение, така и като обикновена надпревара. Това имат предвид хората, когато говорят за търговска война.

Глупаво е да си представяме, че САЩ ще „спечелят“ подобна война, твърди Кругман. От една страна те са далеч от това да бъдат водеща суперсила в световната търговия – Европейският съюз е също толкова голям играч и е способен на ефективно отмъщение (както научи администрацията на Буш, когато наложи мита върху стоманата през 2002 г.). Във всички случаи в търговията не става въпрос само за победи и загуби: като цяло тя би трябвало да прави двете страни в сделката по-богати, а търговската война обикновено вреди и на двете страни.

Това не означава, че пуристки защитавам свободната търговия, продължава авторът. Бързото разрастване на глобализацията е навредило на някои американски служители, а вълната от внос след 2000 г. разруши индустрии и общности. Но търговска война, водена от Тръмп, само ще засили тези вреди по няколко причини.

Едната е, че глобализацията вече се е случила, а американските индустрии са обвързани в мрежа от международни транскации. Затова търговска война ще разруши общности по същия начин, по който разрастващата се търговия го направи в миналото. Има стар виц за шофьор, който прегазва пешеходец и след това се опитва да оправи нещата като даде назад – преминавайки през жертвата още веднъж. Търговската политика на Тръмп бе звучала именно така.

Освен това предложените мита ще засилят капиталоемките индустрии, в които работят сравнително малко служители на долар от продажбите. Тези мита допълнително ще изкривят разпределението на доходите спрямо труда.

Затова дали Тръмп наистина ще продължи напред с тази политика? Може и да го направи. В крайна сметка той се позиционира като популист в кампанията си, но цялата му икономическа програма засега е стандартно републиканска, възнаграждавайки корпорациите и богатите, докато работниците страдат.

Затова феновете му може би наистина харесват нещо, което звучи повече като човека, за който са смятали, че гласуват.

Но обещанията на Тръмп за търговията, макар и неортодоксални, са също толкова измамни, колкото и обещанията му за здравеопазването, завършва Кругман. В тази област, както и всъщност във всичко останало, той няма никаква представа за какво говори. А политиката му, основана на невежеството, няма да свърши добре.