Защо Италия спасява фалиращите си банки

Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан предотврати в неделя за пореден път нова финансова криза в италианската банкова система. С до 17 млрд. евро от данъкоплатците ще бъдат спасени Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza в региона Венето в Североизточна Италия.

Зле представящите се банки ще бъдат разделени – добрата част ще бъде погълната от втората по големина банка в страната Intesa Sanpaolo за символичната сума от 1 евро. За лошата част отговорност поема държавата, пише в свой анализ германската икономическа телевизия N-TV.

5,2 млрд. евро Италия ще изпомпа директно в Intesa Sanpaolo, така че банката да не изпадне в затруднения след поглъщането. С още 12 милиарда евро на данъкоплатците ще бъдат дадени гаранции за лошите кредити в баланса на фалиралите банки. Близо 4 хил. служители ще загубят работата си, а италианският парламент все още трябва да одобри плана. 

Как се стигна до тук?

Италианската банкова система е силно фрагментирана. В никоя друга държава от Г-20 няма повече банкови клонове, отколкото в Италия. Тъй като икономиката отслабва в продължение на години, финансовите институции разполагат с лоши кредити за 325 милиарда евро - около една пета от италианското икономическо производство. В същото време почти всеки пети кредит според Централната банка на Италия е „лош кредит“ и най-вероятно няма да бъде изплатен.

В балансите на двете банки от Венето, които сега се преструктурират, дори почти 40 на сто от всички заеми са лоши, показва анализ на Европейската комисия. Те отчитат загуби от няколко години. Още през 2014 г. те са се провалили по време на стрес теста на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Италианското правителство търсеше решение от дълго време. А подкрепян от държавата спасителен фонд, наречен Atlante, вкара през 2016 г. около 3,5 милиарда евро в тези болни банки. В петък ЕЦБ обаче най-сетне наведе палеца си надолу и ги изпрати в несъстоятелност, тъй като те не са успели да предоставят никакви правдоподобни бъдещи планове за преструктуриране.

Защо трябва да намесят данъкоплатците?

Без намесата на правителството вероятно вложителите биха щурмували в понеделник двете банки, за да изтеглят депозитите си - и напълно да ги сринат. За да се избегне паниката и верижната реакция във финансовата система, Италия спаси тези две банки с парите на данъкоплатците. За инжектирането на парите има два начина: болезненият вариант е според строгите изисквания на новосъздадения банков съюз. Или по-нежен вариант - боравене с националните правила по несъстоятелност.

След финансовата криза ЕС създаде нови правила, които трябваше да предотвратят гигантските спасителни пакети за сметка на данъкоплатците, като тези от 2008 г. Преди да се намеси държавата, според новите правила разходите се поемат първо от собствениците (акционерите) и кредиторите (купувачите на облигации), и едва след това от хората, които са депозирали парите си в банките, изпаднали в несъстоятелност (т. нар. Bail-In).

В производството по несъстоятелност съгласно националните правила обаче инвеститорите са пощадени.

Отговорният орган за банково преструктуриране на Европейския съюз, т. нар. Single Resolution Board (SRM), разреши фалит за банките от Венето по "по-нежните" национални правила за несъстоятелност. Ето защо много малки инвеститори, които са вкарали парите си в банките, са защитени. Резултатът е, че сега данъкоплатците ще плащат сметката.

Какво значи това за европейската финансова система?

Европейската комисия разреши този подход. Тя очевидно счита за по-добре да спаси банките с държавни разходи, вместо да накара хиляди италиански малки инвеститори да загубят спестяванията си. Тъй като обаче по този начин ЕС нарушава своите собствени строги правила за държавна помощ при първия голям тест, банковият съюз има сериозен проблем с доверието.

„Европейската комисия носи отговорността държавната помощ да се ограничи до абсолютния минимум - да се избегне фактическото заобикаляне на правилата за преструктуриране от страна на националния режим на несъстоятелност", предупреди говорител на германското Федерално министерство на финансите.

Фалитът на банките от Венето не е единственият случай, който подкопава доверието в банковия съюз. При спасяването на Monte dei Paschi di Siena, четвъртата по големина италианска банка, правителството в Рим се възползва от друга вратичка в регламента: то отпусна превантивна финансова инжекция, при което кредиторите и вложителите бяха също пощадени. Следващият тест за това колко сериозно ЕС ще подходи с новите си правила за спасяване на банките, може да бъде и последен...