Цената на политиката "Америка на първо място"

Националистите политици са най-различни, от агресивни до истински плашещи, но повечето споделят един недостатък. Те забравят, или просто не им пука, че и другите страни си имат външна политика, коментира The Economist. Дълбоките надежди, страхове и недоволство на собствените им граждани ги пленяват. Но твърде често националистическите и популистки лидери се държат сякаш другите страни са бездушни технокрации, водени от хладно претеглени интереси.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп носи вина само за тази грешка, очаквайки, че правителствата ще се огънат пред неговата воля, защото знаят кое е добро за тях. Дали става въпрос за искане от съюзниците да плащат повече за отбраната си, сплашване на търговските конкуренти или заплахи срещу геополитическите съветници, Тръмп явно е сигурен, че когато чуждите лидери осъзнаят, че е сериозен в поставянето на Америка на първо място и изчислят цената от това да му се противопоставят, те ще преглътнат гордостта си и ще се подчинят.

А това означава, че Тръмп никак не е запознат с чуждите общества, посочва изданието.

Европейски дипломат наскоро разказа поучителна история. На 9 ноември, ден след победата на Тръмп на изборите в САЩ, топ представители провеждат кризисна среща в столицата, за да обсъдят разходите за отбрана на страната, която е под целта от 2% от БВП, договорена от страните членки на НАТО. Прецакани сме, е заключението на представителите, или нещо подобно.

Искаме този застрашителен нов президент да застане зад НАТО, затова ще трябва да намерим повече пари за танкове, самолети и бомби.

След това идва срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел на 25 май. Вечерта преди срещата американски дипломати брифират правителството на източника, че след месеци увъртания Тръмп официално се ангажира с Член 5 – клаузата за взаимна отбрана, която е в основата на Алианса.

Но за изненада на лидерите Тръмп оставя това твърдение извън речта си, като вместо това ги порицава, че дължат „огромни“ суми на НАТО (но все пак потвърждава Член 5 на пресконференция на 9 юни).

Малко след срещата същата група правителствени представили се събират отново в европейската столица и този път в политическите им сметки има промени. Тръмп може да си гледа работата, няма да похарчим и цент повече за отбрана, казват те, или нещо подобно. Нашите избиратели ненавиждат американския президент. А колкото до най-големите европейски лидери – Ангела Меркел му няма доверие, а Еманюел Макрон не го харесва. Така че се измъкваме от задължението си.

Можем да простим на американците, че намират тази история за обезсърчаваща. Много европейски страни наистина се възползват много, когато става въпрос за отбраната. Макар че Барак Обама никога не използва фразата „Америка на първо място“, той подтикваше съюзниците си да поемат повече отговорност за собствената си отбрана, за да могат САЩ да прекратят скъпоструващите войни в чужбина и да започнат изграждането на нацията у дома, пише в коментара.

Това, в което сегашният президент е новатор, е готовността му да обижда външната политика и да залага всичко в постигането на сделки с национални лидери. Тръмп и близките му съюзници признават, че някога една прозрачна публична политика е помогнала на унищожените от войната страни – от Европа до Япония, да се възстановят и просперират като съюзници, пазари и крепости срещу комунизма.

Но Тръмп вярва, че чуждите правителства са се възползвали от щедростта с помощта на глупави, слаби и безпомощни американски лидери, затова е време да стане по-безскрупулен и егоистичен.

Мозъчният тръст German Marshall Fund този месец събра американски, китайски и европейски дипломати, представители, политици и анализатори на двугодишната конференция Stockholm China Forum. Освен всичко друго форумът обсъжда и дали Европа и Китай могат да поведат либералния, международен световен ред, ако Америка се умори от тази задача.

Откакто Тръмп дойде на власт, оптимистите предполагат, че най-дръзките ходове в политиката му – например оттеглянето от Парижкото споразумение за климата или от Транстихоокеанското партньорство – може да накара другите сили да се обединят и да промотират глобалните блага без него. Най-големите мечтатели проследиха внимателно речта в защита на глобализацията на китайския президент Си Дзинпин по време на Световния икономически форум, и ие помислиха, че се ражда нов глобален лидер.

Не толкова бързо, обаче е мрачното послание от форума в Стокхолм, посетен от автора на анализа. Без американско лидерство сдържането на личния интерес остава правило. На среща с ЕС през юни китайските представители ясно показаха, че страната им се интересува повече от ползите от глобалното лидерство, отколкото от отговорностите, които вървят с него. Помолен да подкрепи борбата с климатичните промени, Китай се възползва от аргументите, че е развиваща се страна и това е всичко, което може да направи. Топлите разговори за търговията не могат да скрият бариерите, които защитават местните пазари в Китай.

На среща на високо равнище през април със Си Дзинпин Тръмп сметна, че е получил лични уверения за налагането на безпрецедентен натиск върху Северна Корея да спре разработването на ядрени оръжия и ракети, които могат да достигнат американска земя. Си Дзинпин обаче явно се страхува повече от разпадането на Северна Корея на границата си, отколкото от недоволството на Тръмп – особено предвид нуждата от местна стабилност преди преразпределянето на китайските лидери по-късно тази година.

Тръмп явно е надценил личните си отношения със Си Дзинпин, обаждайки му се толкова често да пита за сътрудничеството по Северна Корея, че китайските представители са се оплакали на американските си контакти, че президентът им „не е служителят ни [отговорен] за Северна Корея“.

На 20 юни Тръмп туитна нещо средно между признание за провал и предупреждение, че губи търпение: „Макар че силно оценявам усилията на президента Си и Китай да помогнат със Северна Корея, нещата не се получиха. Поне знам, че Китай се опита“.

Колкото до ЕС, американският президент не успя да постигне обща позиция по нарушаването на човешките права в Китай на среща на ООН този месец. Единството на ЕС бе блокирано от Гърция, която получава сериозни инвестиции от Китай и се управлява от популисти, обещали да поставят гърците на първо място. Надвиснал търговски спор по стоманата между САЩ и ЕС може да се окаже неприятен.

Както Тръмп все повече осъзнава, САЩ нямат монопол над националистическото недоволство, завършва The Economist.