Германската позиция по "Северен поток" 2, която буди опасения за САЩ

Подобно на грамофонните плочи и вдигнатите яки и споровете между САЩ и Европа около енергията от Русия се завръщат, коментира The Economist. В началото на 80-те опитите на Роналд Рейгън да спре съветския тръбопровод, пренасящ газ от Сибир към Европа, раздразни западногерманците и накара французите да обявят края на трансатлантическия алианс. Актьорският екип днес малко се е променил, но много от аргументите остават същите.

В предложения руски газопровод "Северен поток" 2 Германия вижда сносен проект, който може да намали енергийните  разходи и да гарантира сигурни доставки. Американските политици (и бившите комунистически страни от Източна Европа) виждат обаче план на Кремъл, с който да задълбочи зависимостта на Европа от евтин руски газ. И порицават малодушието на Германия.

"Северен поток" 2, който поддържниците му се надяват да започне работа в края на 2019 г., ще доставя газ директно от балтийските брегове на Русия до германското пристанище Грейфсвалд, удвоявайки капацитета на "Северен поток". Защитниците му, включително консорциумът от пет европейски компании, които ще покрият половината от разходите за 9,5 млрд. евро, казват, че той ще помогне да се запълни прогнозираната липса между стабилното търсене на газ в Европа и намаляващото производство в Холандия и Северно море.

Германското правителство, особено социалдемократите – по-малкият коалиционен партньор, споделя тази позиция. Някои германци тайно се надяват, че "Северен поток" 2 ще трансформира страната им в европейски енергиен хъб.

Подобни аргументи са смятани от скептиците – като Полша и Прибалтийските страни, енергийните експерти в Европейската комисия, „ястребите“ във външната политика и редица германски ренегати – за късогледи. Според тях "Северен поток" 2 може да понижи таксите за германците, но да ги повиши за източноевропейците.

Той подкопава обявената цел на Европейския съюз за диверсификация на източниците на енергия. Позволява на подкрепяния от Кремъл енергиен гигант "Газпром" да заобиколи съществуващите тръбопроводи в Украйна, лишавайки я от транзитните такси. Изстисквайки съществуващите маршрути за доставка, "Северен поток" 2 може да задължи Украйна да води срамни преговори с кръвния си враг. (Киев не е внасял газ директно от "Газпром" от края на 2015 г.)

"Газпром" е доказала готовността си да води енергийни войни и преди. Защо да засилваме арсенала му?

Към всичко това трябва да добавим и токсичната политика на САЩ към Русия. По-рано този месец Сенатът прие проект, който освен всичко друго позволява на Министерството на финансите да налага санкции върху чуждестранни компании, които инвестират в руски тръбопроводи. (Проектът все още не е закон: той трябва да бъде обсъден в Камарата на представители, а Тръмп също трябва да даде оценка.)

Ходът изплаши европейските компании и вбеси някои от политиците. „Енергийните доставки на Европа си е работа на Европа, не на САЩ“, изразиха гнева си външният министър на Германия Зигмар Габриел и австрийският канцлер Кристиан Керн в общо изявление. Двамата бяха особено разгневени, че проектът включва призив да се увеличи американския износ на втечнен природен газ, което означава, че блокирането на руския газ е частично усилие да се помогне на американските енергийни компании.

Германският канцлер Ангела Меркел ясно заяви, че подкрепя министъра си.

Моментът за проекта на Сената е ужасен. На 26 юни 28-те правителства на ЕС ще започнат дебат дали да позволят на ЕК да води преговори по условията за "Северен поток" 2 директно с Русия. Меркел твърди, че европейските институции няма защо да се месят в едно чисто търговско начинание. Но страни като Швеция и Дания, които трябва да дадат екологични разрешения, ако проектът ще продължава, искат Комисията да се намеси, за да не се борят сами с Кремъл.

Враговете на "Северен поток" 2, като Полша, смятат, че ЕК може да е начин за забавяне на проекта. Обсъждането ще бъде зашеметяващ тест за способността на Германия да влияе на мненията в ЕС.