Какво може да научи Еманюел Макрон от германския икономически модел?

Еврозоната има опит с оцеляването от кризи с почти фатален характер. И все пак доверието в трайността на единната валута може да бъде по-силно, ако тези кризи са по-малко, пише The Economist в свой анализ.

Европа избегна последния куршум на 7 май, когато Еманюел Макрон спечели президентските избори във Франция срещу националиста Марин льо Пен. Въпреки това един признат националист и евроскептик завладя 34% от гласовете, като постави на Макрон срок от пет години, за да облекчи широкото разочарование от икономическото статукво.

Очевидният модел за Франция се намира точно отвъд Рейн – с безработица от 4% спрямо 11% през 2005 г. Ако това не е свидетелство за бърза промяна... И все пак няма да бъде лесно моделът на Германия да бъде дублиран, допълва изданието.

Би било несправедливо да наречем Франция болния човек на Европа, при условие, че половината от континента кашля или накуцва. И все пак има място за подобрение на Франция. БВП на глава от населението едва помръдва през последното десетилетие. Правителствените разходи възлизат на 57% от БВП, надхвърляйки данъчните постъпления. Бюджетният дефицит на Франция, който е 3,4% от БВП, е сред най-големите в ядрото на еврозоната.

Най-големи тревоги обаче предизвиква пазарът на труда. Безработицата – в момента 10,1%, е упорито висока. Почти една трета от френските младежи са безработни. Безработицата, особено сред младите хора, е източник на нарастващо социално напрежение и корозивна сила във френската политика. Еманюел Макрон има нужда от „германски трик“, за да постигне едва ли не чудо на трудовия пазар за половината от времето, което това отне на Германия.

Как обаче успяха германците? Популярният разказ за обрата в германската икономика започва с "реформите от Харц" – промените, осъществени от Петер Харц, който ръководи комисията, която ги формулира от 2003 до 2005 г.

Структурната безработица в Германия постоянно нараства от началото на 70-те години на миналия век. Всяка рецесия, през която преминава страната, непрекъснато увеличава броя на безработните, които си остават такива.

Реформите на Харц преразглеждат професионалното образование и програмите за квалификация и преквалификация и намаляват бариерите пред работата на непълно работно време. Най-важното е, че те префокусират щедрия социален режим в страната, който позволяваше на някои работници да получават помощи в размер на около половината от предишната им заплата безсрочно, и въведе срок за получаване на фиксирана помощ.

Реформите вдъхновиха интензивна опозиция, която обаче струваше поста на бившия канцлер Герхард Шрьодер. И все пак проблемите, през които премина страната тогава, изглежда са си стрували, посочва изданието.

Еманюел Макрон обаче трябва внимателно да подражава на германския модел. Основите на т.нар. „германско чудо“ са поставени още преди реформите на Харц. Обединението на Германия през 1990 г. постави икономиката на страната пред огромно фискално напрежение. Разпадането на съветската власт даде на източните съседи на Германия икономики с квалифицирана, но евтина работна ръка и близки исторически отношения с Германия.

Условията изглеждаха идеални за бърз индустриален упадък. Тази перспектива изплаши германските работници. Трудовите договори станаха все по-локализирани, подпомогнати и от липсата на национални прагове на заплатите, а стачки се правеха рядко в сравнение с Франция и Италия. Намаля и членството в синдикални организации, а делът на работниците, обхванати от колективни договори, се сви от 75% през 1995 г. на 56% през 2008 г.

В резултат на това от началото на 90-те години разходите за труд на германските фирми спаднаха рязко в сравнение с тези в други икономики. Ниските разходи за труд съответно намалиха и стимулите на фирмите да прехвърлят производство в чужбина, което пък доведе до ръст на конкурентоспособността на германския износ.

Президентът на Франция не може да пренебрегне и глобалния контекст. В началото на този век глобалната икономика нарастваше средно с около 4% годишно, като Китай, който абсорбира голяма част от индустриалното оборудване, произведено в Германия, се очерта като лидер по растеж. Процъфтяващата глобална търговия увеличи ползите за Германия от повишаването на конкурентоспособността и разходите за труд в страната намаляха за разлика от съседите й, където не се промениха или останаха същите.

Сега глобалните перспективи пред производството и търговията са много по-мрачни. Голяма част от периферията на еврозоната също се опитва да намали разходите за труд и да повиши конкурентоспособността. Реформите на Харц със сигурност върнаха част от работниците обратно в работната сила, защото структурната безработица в Германия намалява стабилно. Други промени обаче не са чак толкова положителни за страната, допълва изданието.

Заетостта в Германия, например, се увеличава, но ръстът в отработените часове не й съответства. До голяма степен Германия преразпредели работните часове, а не създаде нови. Заплатите за добре квалифицираните служители и работници растат бързо, особено в производството, но за по-ниско платените всъщност намаляват. Така че неравенството на доходите в Германия по някои критерии на практика забележително следва американската траектория.

Повишаването на заетостта във Франция е достойна цел, но превръщането й в единствен приоритет може да има и неприятни последици, заключава изданието. Новият президент изглежда разбира тази опасност. Въпреки че подробностите от неговата икономическа програма все още не са разкрити, те вероятно ще включват реформи в френското трудово право и усилия за задълбочаване на търговските отношения с Европа. В допълнение се очакват и мерки, подобни на тези, осъществени от Петер Харц в Германия.

Успешен обрат във Франция обаче трябва да се случи малко по-различно, отколкото в Германия. Ако Макрон се приближи твърде много до това, което германците определят като тайната за техния успех, французите може да се окажат още по-отчуждени от политиката. Така пък еврозоната може да претърпи още една екзистенциална криза, този път вероятно фатална.