"Новият път на коприната" от Китай ще мине и през Кипър

Три съседни на България страни от семейството на Европейския съюз станаха пълноправни членове на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции /Asian Infrastructure Investment Bank, AIIB/. В една от новите финансови институции на Китай, която ще подпомага осъществяването на амбициозната китайска инициатива “Един пояс, един път”, известна като “Новия път на коприната”, през миналата седмица бяха приети Румъния, Гърция и Кипър.

С този ход трите държави дадоха сериозна заявка за достъп до милиардните азиатски капитали и свое място в мащабната икономическа, търговска и инфраструктурна мрежа, изграждаща се между Азия и Европа, тъй като банката ще финансира приоритетно проекти в страните-членки.

Неслучайно присъединяването на Кипър към нея бе оценено като “събитие от политическо и финансово значение” от финансовия министър на островната държава Харис Георгиадас, който в петък /19 май/ обяви със специално изявление решението на Борда на азиатската финансова институция.

Сравнението с България в тези икономически перспективи едва ли е от полза за нас. Тя е изпреварена от страни като Гърция, която в момента е стегната от тежка криза и примката на международните кредитори. Кипър пък е един от най-малките в ЕС, само преди година завърши възстановителната си програма по меморандума с “тройката” и има огромни проблеми с критичното напрежение на продължаващото етническо разделение и заплахите от Турция за газовите му сондажи. А Румъния и без новото й предимство все повече ни изпреварва по европейски показатели.

Само ден по-рано още едно решение на кипърското правителство бе свързано с мощно навлизане на китайски капитали. В четвъртък /18 май/ то окончателно одобри даването на лиценз за първото казино в страната на консорциум, водеща роля в който има хонконгската Melco International Development. Общата инвестиция в огромния за кипърските мащаби проект ще е 500 млн. евро.

Съвпадение или не, но в същия ден стана ясно, че китайски инвеститори оглеждат Кипър и като възможност за регионален търговски център, осигуряващ им мост към други страни в Европа. Ако се стигне до сделка, китайски индустриален парк ще се разположи на площ от 120 хил. кв. метра край Пафос, центъра на западното крайбрежие на острова.

Пак по това време /на 15 май/ Кипър и Китай подписаха споразумение в сферата на образованието, което ще превърне острова в регионален образователен и изследователски център и ще му помогне да привлече още повече чуждестранни студенти. Тази перспектива също бе поставена в рамките на инициативата “Един пояс, един път”.

Дори само тази последна поредица от събития показва потенциала на разширяващото се китайско-кипърско сътрудничество. И как, докато България още пресмята потенциалните си загуби от “проспиването” на форума в Пекин преди една седмица и пропуснатите възможности да бъде по трасето на “Новия път на коприната” към Европа, Кипър успешно оползотворява геостратегическото си положение на кръстопътя между трите континента - Азия, Европа и Африка, превръщайки се в мост между тях.

Икономическа дипломация

Присъединяването на Кипър като пълноправен член на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и включването му в глобалната инициатива на президента на Китай Си Дзинпин са “плодовете”, които страната бере сега с водената от години политика за привличането на азиатски капитали на острова.

“Кипър има интерес от задълбочаване на връзките си с азиатските икономики. Нашето участие в AIIB разширява обхвата на икономическата дипломация и перспективите за достъп до инвестиционен капитал”, подчерта финансовият министър Харис Георгиадис, коментирайки приемането на страната в азиатския финансов клуб.

Факт е, че тези възможности са мислени и подготвяни стратегически - Кипър подаде молба за членство в базираната в Пекин банка преди близо 2 години, още през 2015 г., само месеци след нейното учредяване.

Със създаването на AIIB е направена решителна стъпка в стратегията “Един пояс, един път”, заяви кипърският президент Никос Анастасиадис, оценявайки бъдещото й значение, по време на своята официална визита в Пекин през октомври 2015 г. Тогава той бе единственият държавен глава от 28-те страни-членки на ЕС, който участва в проведената в китайската столица конференция за “Новия път на коприната”.

“Кипър приветства всяка инициатива, която насърчава сътрудничеството, прогреса, мира и стабилността, и ние изразяваме готовността си да допринесем за тази цел”, добави още кипърският президент.

Само месец по-късно Никозия бе домакин на специален семинар, чийто надслов не остави съмнение за подготовката на страната. Неговата тема утвърждаваше - “Един пояс, един път: китайската връзка и защо Кипър трябва да бъде включен”, а не дали да бъде вкючен.

Участието на острова в инициативата на Пекин бе официално признато и от министъра на външните работи на Китай Ван И по време на официалното му посещение в Никозия през декември 2015 г. Тогава той приветства Кипър за присъединяването му към “Един пояс, един път” и заяви готовността на своята страна за взаимоизгодно сътрудничество в транспорта, корабоплаването, инфраструктурата, нефтената и газовата индустрия, туризма.

В края на миналата година президентът Анастасиадис отново подчерта, че “Инициативата “Един пояс, един път” е отличен пример за ролята на Китай като основен играч в глобалното управление, за насърчаване на регионалното икономическо сътрудничество и свързването на Източна Азия и Европа”.

През февруари тази година своя принос дадоха Кипърската търговско-промишлена палата и бизнес асоциацията “Кипър-Китай”, които се допитаха до младите хора. Всички студенти в университетите в Кипър можеха да дадат своето виждане за развитието на отношенията между двете страни, участвайки в конкурса за есе на тема ”Какви по-нататъшни действия трябва да бъдат предприети от Кипър, за да се възползва от инициативата”Един пояс, един път”, предприета от Китай, и да привлече инвестиции?”

И още – на 6 юни, само три седмици след срещата на върха в Пекин, нейните послания ще бъдат “преведени” в тематичен семинар, който ще събере в Никозия представители от политическите, бизнес и академичните среди.