Как изглежда световната банкова индустрия 10 години след финансовата криза

Победата на Доналд Тръмп на изборите за президент на САЩ стъписаха по-голямата част от Ню Йорк. Wall Street обаче празнуваше. От деня на изборите – 8 ноември, до 1 март подиндексът на американските банки в S&P 500 се вдигна с 34%, а финансовата индустрия бе най-бързо растящия сектор на бързо разрастващия се пазар, коментира The Economist.

Акциите на банките вече вървяха нагоре, до голяма степен заради очакванията на пазарите Федералният резерв да повиши лихвените проценти след дълга пауза. И той наистина направи това през декември и март, като се очакват още три повишения тази година. А това би трябвало да позволи на банките да разширят маржа си между процентите на заемане и кредитиране от 60-годишния минимум. Намеренията на Тръмп за реформи в сектора също може да ги подкрепи.

Дали това означава, че банките са оставили кризата зад гърба си? Според Economist много от тях са в много по-добра форма отколкото преди десетилетие, но ръстовете не са равномерно разпределени и има над какво да се работи. Това е особено важно за Европа, където възстановяването на банките е особено накъсано. Индексът STOXX Europe 600 на банковите акции все още е с две трети по-надолу от пика си отпреди 10 години, а възвръщаемостта на европейските кредитори върху акциите е средно 5,8%.

Американските банки са значително по-силни. В инвестиционното банкиране те бият европейските си конкуренти. Вече няма нужда да заделят милиарди за огромни сметки заради греховете от миналото и поне постигат по-добра възвръщаемост за акционерите си.

Но влиянията на финансовата криза са дълги и дори в САЩ банките не са оставили миналото зад гърба си. Въпреки първоначалното рали заради Тръмп, банковият индекс в S&P 500 все още е с 30% под пика си февруари 2007 г. А най-големият въпрос не е отминал: дали банките, и данъкоплатците, вече са в безопасност? И какво се случва 10 години по-късно?

Седемте последици на апокалипсиса

Попитайте банкерите какво се е променило най-много в индустрията през последното десетилетие и начело в списъка ще са регулациите. Лекият досег бе заменен от тежък контрол, включително „стрестестове“, които проверяват способността на банката да устои на кризи. Преди финансовата криза, казва главният финансов директор на международна банка, компанията му (и други като нея) са изготвяли вътрешни стрестестове, за които е събирала хиляди данни. Когато основният надзорник на банката му започва да изготвя тестовете след кризата, тази цифра скача до стотици хиляди. Сега тя е милиони и постоянно нараства. Броят на хората, които работят директно върху „контрола“ в най-голямата щатска банка JPMorgan Chase скача от 24 хил. през 2011 г. до 43 хил. през 2015 г. Което означава един на всеки шестима служители.

Втората голяма промяна са много по-взискателните капиталови изисквания, както и новите правила за левъридж и ликвидност. Банкерите и надзорниците са съгласни, че кризата е направила капиталовите буфери на банките опасно малки. За твърде много кредитори левъриджът бе пътят първо към печалба, после към провал. Ревизираните международни правила, известни като Базел 3, принуждават банките да натрупат средства, добавяйки капитал и конвертируем дълг към балансите си. Идеята е, че всяка голяма банка трябва да може да поеме най-лошия възможен удар, без да повлича други институции или да се нуждае от спасяване. Между 2011 г. и средата на 2016 г. 30-те „глобално системно важни“ банки в цял свят са засилили капитала си с около 1 трлн. евро, основно чрез неразпределена печалба, казва Банката за международни разплащания в Базел.

Третата промяна е, че възвръщаемостта от акциите е по-ниска отколкото преди кризата. Отчасти това е естествено следствие от по-голямата капиталова база. Но отрицателното въздействие от кризата сви възвръщаемостта и по друг начин. Централните банки първо понижиха лихвените проценти до рекордно ниски нива, а после дойдоха огромни покупки на държавни облигации и други активи. Целта отчасти бе да се помогне на банките, правейки кредитирането по-евтино и повишавайки икономиките. Но ниските лихвени процент и непроменените криви на доходността потискат лихвените маржове, а оттам – и печалбата.