Те имат много общо в обществения и личния си живот, показват взаимно уважение и дълго време ще си правят компания, но в преговорите за Brexit Дейвид Дейвис и Мишел Барние са на двата полюса по въпроса за Европа, пише в цитиран от БТА анализ за Ройтерс Алистър Макдоналд.
Родени през трудните следвоенни години, министърът на Brexit Дейвис в Англия и еврокомисарят Барние във Франция са изградили кариери в десния политически спектър, но често като аутсайдери се гордеят с личните си връзки с обикновените хора и се държат настрана от елита. Те трябва да са се опознали много добре, когато в средата на 90-те години заседаваха в комисия на министри по европейските въпроси, която обсъждаше реформи в блока.
Известна "лична химия" би помогнала да се предотврати ожесточаване на сложните преговори, докато Дейвис натиска за постигане на най-добри за Великобритания условия по развода, а Барние преговаря от името на останалите 27 страни в ЕС.
Но кариерата на Барние го е направила твърдо вярващ в европейското единство, а Дейвис е отдавнашен евроскептик. Шейсет и шест годишният Барние е здраво свързан със суровите Савойски Алпи, където е роден, и черпи енергия от планински преходи - страст, която споделя с 68-годишния Дейвис - резервист от специалните части, израснал в грубоватия Южен Лондон, който подобно на Барние е женен и има три деца.
Във Франция Барние израства бързо още като млад в голистката политика, след като завършва бизнес школа в Париж. Той печели уважение като съпредседател на организационния комитет на Зимните олимпийски игри в Албервил през 1992 г., а също като министър на околната среда, министър на земеделието и като еврокомисар. Но парижкият елит, обучен в престижното Национално училище по администрация, никога не го приема като свой човек. Той е подиграван заради липсата на духовитост и блясък по време на краткия му мандат на поста външен министър на Франция.
Дейвис също е посещавал в Лондон бизнес школа след гимназията и Университета в Уорвик и също като Барние има автобиография, която е далеч от елитното обаяние, което Итън, Оксфорд или Кеймбридж са придали на мнозина от неговите съперници. Сред тях е Дейвид Камерън, който през 2005 г. го побеждава за лидерството на Консервативната партия.
Обаче Дейвис, който си спечелва репутацията на груб скандалджия като министър на вътрешните работи в сянка, се смее последен. Камерън рискува, свиквайки през миналата години референдум за Brexit в опит да запуши устата на Дейвис и други кресливи евроскептици, и загуби.
Докато Барние след завършване на образованието си се заема веднага с политика, Дейвис има 15-годишна кариера в бизнеса през 70-те и 80-те години в захарната рафинерия "Тейт енд Лайл" - компания, която през миналата година се обяви за Брекзит и която още от времето на Дейвис в нея се оплаква от тарифите на ЕС, които вредят на вноса на тръстикова захар.
Барние е "повече европеец, отколкото французин", по мнението на един високопоставен служител, работил с него. Дейвис не крие дълбоката си неприязън към наднационалните институции. Докато те изкачват заедно планината от предизвикателства, каквато е Брекзит, милиони европейци ще се надяват, че техните споделени интереси ще могат да предотвратят падане от ръба на скалата поради провал в преговорите.