Кипър се готви да изнася за Европа… слънце

Слънчева енергия, произведена в Кипър, ще може да се експортира в Европа. Свързването на възобновяемите енергийни източници от средиземноморски остров към бъдещия електроенергиен коридор “ЕвроАзия интерконектор” /EuroAsia Interconnector/ е амбициозната цел, която се дискутира сега в бизнес средите, посочи пред Investor.bg Анди Варошиотис, председател на Кипърската газова и нефтена асоциация /COGA/ и един от водещите консултанти в енергийния бизнес, включително по възобновяемите енергийни източници.

“ЕвроАзия интерконектор” е най-големият електрически инфраструктурен проект в Европа, който ще осигури трансфера на електроенергия между два континента, като свърже електропреносните системи на Израел, Кипър, Гърция /през остров Крит и Пелопонес/ до Италия. През февруари Европейската комисия обяви пълната си подкрепа за тази “магистрала на електроенергия”, както бе наречено трасето.

Финансовата помощ, одобрена досега от ЕС, е в размер на 15 млн. евро за окончателните проучвания преди изпълнението на проекта. Строително-монтажните работи по дългия 1520 км коридор трябва да започнат до края на 2017 г., а първата 1000-мегаватова връзка между Израел - Кипър - Гърция се предвижда да е готова през 2022 г., съобщиха от изграждащия го консорциум в Никозия в края на миналия месец. 

Подводният кабел ще се “захранва” с електричество, което Израел и Кипър ще произвеждат от природния газ в находищата си в Средиземно море и, след задоволяване на потребностите на вътрешния си пазар, останалите количества ще се изнасят.

“Технически напълно възможно е в интерконектора да влиза и “чиста” енергия, осигурена от слънчевите и вятърните паркове в Кипър, след като се свържат местните производители, и по този начин тя също да се експортира за Европа”, подчерта Анди Варошиотис. “Благодарение на географското си положение Кипър може да произвежда енергия от възобновяеми източници 365 дни в годината и най-голямата грешка ще е да не капитализираме природните климатични дадености, които имаме”, заяви експертът. “Мисля, че това е голямата възможност и за България”, коментира той.

Възобновяемите енергийни източници бяха посочени точно като една от областите, в които има перспектива

Кипър и България да насърчат сътрудничеството

си, за което се договориха през септември миналата година кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис и тогавашният му колега в България Теменужка Петрова по време на нейното посещение в Никозия. За разлика от страната ни обаче, в Кипър споровете около “зелената” енергия са само за това как да се ускори нейното развитие и недоволството е, че инсталираните мощности все още са малко.

Още в първите месеци на тази година бяха направени нови значителни стъпки за развитието на сектора. Готовност да изгради най-големия соларен парк на територията на Кипър обяви държавната Електроенергийна компания /АИК/ в началото на март. През февруари в парламента бе внесен проектозаконът за либерализация на енергийния пазар на острова, който позволява по-широк достъп до мрежата именно на частните производители на енергия, предимно от възобновяеми енергийни източници. Правителството предстои да одобри предложение за законови промени за създаване на специална агенция за ВЕИ, която да обедини занимаващите се сега с тях структури в няколко различни департамента в две министерства. Така ще се осъществи по-добра координация за изпълнението на Националния план за възобновяема енергия.

На територията на Кипър, която е само 9521 кв. км, в момента има инсталирани мощности от общо 253 MW за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Най-много - 157,5 MW, се падат на вятърните паркове, почти наполовина са соларните паркове, най-малък е делът на станциите за оползотворяване на биомаса.

Към момента произведената от ВЕИ електроенергия в Кипър съставлява 9,8% от общото потребление, което превишава междинната цел от 7,45% за двугодишния период 2015-2016 г., стана ясно от последните данни на енергийното министерство, представени в парламента при обсъждането на проектозакона за либерализация на пазара.

Националната цел според пътната карта на островната държава е до 2020 г. възобновяемите енергийни източници да дават 13% от брутното крайно потребление на енергия, което включва отопление, охлаждане, електричество и транспорт. Делът е по-малък в сравнение с глобалната цел на ЕС от 20% заради пълната изолация на острова от транспевропейски електропреносни мрежи, обясниха експертите.

Въпреки по-ниския си дял Кипър държи “соларен” рекорд. Страната е на

първо място в ЕС и в челната тройка в света

по използването на слънчеви водонагряващи системи на глава от населението. В момента близо 95% от домакинствата и 52% от хотелите на острова ползват топла вода чрез соларни бойлери, по данни на Кипърската Агенция за насърчаване на инвестициите. Слънчевите панели и резервоарите за вода, “накацали” върху покривите на жилищни кооперации, къщи и офис сгради, са една от най-типичните гледки на острова.

Приходите в специализирания фонд, насочен към подкрепа на ВЕИ и субсидиране на различни проекти и схеми за енергоспестяване, се очаква да достигнат през тази година почти 51 млн. евро, като 46 млн. евро от тях ще се наберат от “зелената такса”, заплащана от потребителите заедно със сметките им за ток. От 1 януари тази година тя бе удвоена - от 0,005 евро/киловатчас бе вдигната на 0,01 евро/киловатчас. Много социални групи обаче са освободени от тази такса. Предвижда се за насърчаване на развитието на този енергиен сектор да бъдат вложени 50,3 млн. евро от фонда.