Богатите или бедните – кой е по-честен?

Какво би направил, ако получиш картичка, в която има пари в брой, които не са изпратени до теб? Би ли я върнал или по-скоро би я задържал? Какво мислиш, че биха направили богатите и бедните?

MarketWatch съобщава за полеви експеримент, който е бил проведен в градче в Холандия, чието име не е споменато. По проучването работи Жан Стууп, икономист в Ротерадамския Еразъм университет, заедно с двама други изследователи. В продължение на пет години Стууп се обличал като пощальон и разнасял картички на грешни адреси с различни суми в тях - например 20 евро (почти 19 долара), 5 евро (4,70 долара) и т.н.

Какъв бил резултатът? Той открил, че по-вероятният сценарий е живеещите в луксозни къщи да върнат парите, отколкото живеещите в бедност.

В друго проучване, озаглавено “Богатите по-егоистични ли са от бедните, или просто имат повече пари?”, изследователи използвали данни от funda.nl, уебсайт за имоти, за да съберат информация за цените на жилищата, и използвали списък на корпорации, предлагащи домове на социалнослабите, който съдържал адреси на най-евтините апартаменти под наем.

Оказва се, че има формула, която позволява да се определи каква е вероятността даден индивид да върне пари. Уравнението е следното: “alpha- n- c”. Алфа представлява жертвоготовността на човека, n представя нуждата на получателя от пари, а c е цената на причиненото неудобство от връщането на парите. Последните две променливи приемат различни стойности при богатите и бедните, но Стууп набляга на факта, че алтруизмът е еднакъв и за двете групи. “Хората не се различават,” твърди икономистът. Ако бедните станат богати, те ще демонстрират същото поведение като заможните. По същия начин - ако богатите станат бедни, ще се променят. 

“Откритията на експеримента са учудващи за някои”, коментира Стууп. Очакванията на мнозинството са, че бедните ще проявят повече съчувствие към нуждите на истинския получател, което би значело, че те по-вероятно ще върнат парите. Всъщност нуждата на бедните домакинства да вържат двата края им пречи да направят редното. Стимулите за връщане на парите на двете разгледани групи са различни, като имаме предвид, че 20 евро за бедните могат да означават платена сметка.

Но това, че богатите биха върнали парите, не ги прави по-съпричастни от бедните. Този извод може да се направи въз основа на поредица изследвания на Калифорнийския университет в Бъркли, които сравнили чувствата на отделните социални класи чрез различни тестове. Според това проучване колкото по-ниски са доходите на даден индивид, толкова по-склонен е той да изпитва съчувствие.  Хората, придобили голямо богаство, по-малко разбират емоциите на другите и все по-малко обръщат внимание на човека, с когото общуват.

От Холивуд не чакат да представят недостойната страна на богатството, както го направиха в блокбъстъра от 2013 г. “Вълкът от Уолстрийт” с участието на Леонардо ДиКаприо. Замисляйки се за най-богатите хора в света, човек бързо се досеща за примери на нечестни действия от тяхна страна. Такива са например Бърни Мадоф, който бе начело на Понци схема* на стойност 65 млрд. долара или компанията Enron, която представи преувеличени финансови отчети през 2001 г., скри милиарди долари дълг и накрая банкрутира.

 *термин, който се използва за обозначаване на всяка незаконна финансова операция, която обещава високи печалби на потенциални инвеститори, Името Понци е дадено в чест на Чарлз Понци, американец от италиански произход, който през 20-те години на 20 век създава незаконен бизнес модел, посредством който успява да открадне милиони от своите инвеститори.