Грешките на Доналд Тръмп за Европа

Обратно на твърденията на някои критици, интервюто на Доналд Тръмп за Майкъл Гоув от The Times и Кай Дикман от Bild имаше своите светли моменти, пише Далибор Роухак от American Enterprise Institute.

Новият президент на САЩ определи руската намеса в Сирия като „много лошо нещо“. Той заяви „голямата си любов“ към Шотландия и Германия – страна, от която е „много горд“. Каза още, че НАТО е „много важно за него“, но че европейските съюзници трябва да са по-активни и че алиансът трябва да насочи част от вниманието си към тероризма. Новоизбраният президент определи Ангела Меркел като „велик, велик лидер“, въпреки че е направила „катастрофалната грешка“ да приеме големи потоци от сирийски бежанци.

Подобни твърдения, разбира се, могат да бъдат подложени на дебат, но сами по себе си те едва ли са революционни или шокиращи. За съжаление, в същото интервю Тръмп направи няколко фактологични грешки, които разкриват, че позицията му за европейските дела може би се гради от хора като „нашия Найджъл“, както нарича лидера на британската партия UKIP Найджъл Фараж.

Някои от тези грешки са малки, но и показателни - например фактът, че новоизбраният президент явно не прави разлика между председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер („ръководител на Европейския съюз, много добър джентълмен“).

Личните наблюдения на Тръмп за бремето на европейските регулации също са базирани на нестабилни основи. Разширяването на имота му в Дунбег, Ирландия, бе спрян, твърди той, от „екологични трикове“, за които той обвинява регулациите на ЕС: „за да получиш одобрение от ЕС, са нужни години“.

Като човек, който е писал за регулаторните проблеми на ЕС в миналото, мога да симпатизирам на подобни разочарования, пише Роухак. Обвиненията на Тръмп срещу ЕС обаче не са съвсем коректни. Вярно е, че неговият имот е дом на определен вид охлюви, защитени съгласно Директивата на ЕС за местообитанията, но европейските институции нямат думата при взимането на решение дали да се забрани, или не, разширяването (всъщност то дори не е разширяване, а построяване на 200 хил. тона вълнолом). Това е отговорност изцяло на местната власт, която наблюдава защитената зона на дюните около имота.

Нещо повече, Тръмп явно е зле информиран за историята и характера на проекта за европейска интеграция. ЕС – и предшествениците му, не е „създаден, отчасти, за да надвият САЩ в търговията“.

Не, проектът на европейската интеграция бе в резултат на усилията на САЩ Европа да се възстанови след Втората световна война. Планът Маршал, обявен през юни 1947 г., бе базиран на създаването на структури за сътрудничество между Европейския съюз. Първо бе основана Комисията за европейско икономическо сътрудничество през лятото на същата година, давайки тласък на усилията за координиране на икономическите политики в Европа. Това кулминира с плана за интеграция на германската и френската въглищна и стоманодобивна индустрии под егидата на Декларацията на Шуман. Останалото, както казват, е история.

Не е вярно и че ЕС е „средство на Германия“, пише Роухак. Вярно е, че Германия е най-голямата икономика в ЕС, а Меркел е най-влиятелният лидер в блока. Освен това Германия има най-голямо право на глас в рамките на Съвета (16,06%), следвана от Франция (13,05%) и Обединеното кралство (12,79%) в съответствие с населението им. Германците обаче не могат да налагат волята си на другите страни членки – това не може да се случи дори в еврозоната, където правото на глас на Германия е 24,10%. При всички положения повечето решения се взимат или с квалифицирано мнозинство (изисквайки 55% от страните членки, което представлява поне 65% от населението на Европа), или единодушно.

И последно, обяснението на Тръмп за британския вот за излизане от ЕС? „Ако не бяха принудени да приемат всичките тези бежанци, мисля, че нямаше да има Brexit”. Но като страна извън Шенген, Обединеното кралство не участва в схемата за разпределяне на ЕС, така че броят на бежанците, които е било „принудено да приеме“, е точно нула.

Посочването на тези грешки не е дребнавост, завършва Роухак. Разумните хора може да имат различни позиции за това доколко полезен е Европейският проект в сегашното му състояние. Но фактическата точност е сравнително нисък стандарт за оценка на публичните изявления на някой, който е президент на най-силната страна на планетата – и която отдавна възприема Европа като най-близкия си приятел и съюзник.