Може ли Доналд Тръмп да повлияе положително на европейската отбрана?

Тъкмо когато президентът Доналд Тръмп нарече НАТО "отживелица" по-малко от седмица преди да встъпи в длъжност, САЩ завършваха своето най-голямо придвижване на войски и бойна техника в Европа от десетилетия. Междувременно други държави от Алианса, особено разположените най-близо до Русия, също се надпреварваха да обещават свои сили и да потвърждават ангажимента си към Атлантическия алианс.

Скоро след това американският президент каза, че "силно подкрепя" блока (той ще се срещне с неговите лидери по време на посещение в Европа през май) и се опитва да накара неговите членове да поемат своя дял от бюджетния товар, свързан с отбраната.

Президентството на Тръмп представлява парадокс за Европа. На едно ниво неговото избиране (всъщност цялото му политическо съществуване) може да изглежда почти екзистенциална заплаха за много от следвоенните структури, представи и мирогледи, които дефинираха европейския континент. В същото време Тръмп и потенциалното му влияние върху Европа може да осигури тъкмо стимула, от който континентът се нуждае, за да се дефинира наново.

Благосклонното отношение на Тръмп към Русия и поставянето под съмнение на НАТО, особено критиките му към американските съюзници, че правят прекалено малко за собствената си отбрана, имаха дълбок ефект. Още преди той да излезе на американската политическа сцена през 2015 г., разтревожени от Русия източно и северноевропейски държави вече започваха да увеличават разходите си за отбрана. Идеята, че САЩ може би вече няма да са надеждният партньор от миналото обаче имаше мощно мотивиращо въздействие.

Когато държавите от НАТО се срещнаха миналото лято във Варшава след референдума за Brexit, много водещи фигури в Алианса се готвеха за възможна победа на Тръмп, макар да не вярваха истински, че това може да се случи. В ретроспекция изглежда, че целият подход на НАТО към европейската отбрана, разработен през лятото, е бил замислен с оглед това да е "непробиваем за Тръмп".

Най-напред това означаваше бързо разполагане на американски сили, и особено тежко оборудване, в региона преди встъпването на милиардера в длъжност. Така е много по-малко вероятно новият обитател на Овалния кабинет да отмени или намали числеността на разполаганите войски и техника. През първите две седмици на януари в Европа пристигнаха над 1 000 единици техника, включително основни бойни танкове "М1А1 Ейбрамс", от американската 3-та бронирана бригадна бойна група и 4-та пехотна дивизия. Ако се съди по снимките, повечето все още са били покрити с маскировъчната боя за пустинна среда, поставена им в тяхната предишна база - "Форт Карсън", Тексас.

Тези войски ще бъдат базирани предимно в Полша, въпреки че във всеки един момент някои ще участват в учения на изток в балтийските държави Литва, Латвия и Естония. Тези три страни, които бяха част от СССР до 1991 г., но сега са членки на НАТО, са смятани за най-силно изложените на риск в рамките на Алианса. И в трите има значително рускоезично население, а това поражда страхове, че Москва може да ги дестабилизира и нападне - както стана в Украйна.

Военното присъствие на САЩ в Европа е може би най-важното възпиращо средство срещу Русия. Руският президент Владимир Путин едва ли иска да рискува да влезе в същинска война със САЩ, не на последно място защото двете страни заедно притежават най-голям брой ядрени оръжия в света. Повечето войски, разполагани в балтийските държави като част от "Засиленото предно присъствие" на НАТО, обаче ще бъдат от други държави от организацията.

Те ще включват предвождана от Великобритания бойна група в Естония и предвождани от Канада и Германия сили съответно в Латвия и Литва със същата численост, включително военнослужещи от редица други държави от НАТО, сред които Франция, Белгия и Дания. Тази седмица Чехия стана поредната европейска страна от НАТО, обещала да предостави сили за разполагане в района.

Швеция и Финландия, които не са държави от НАТО, също дискретно увеличават нивото си на отбранителна интеграция с Алианса в по-широк план и съседните балтийски държави в частност. Това е тъкмо европейският принос, за който Тръмп се оплакваше през кампанията си, че не съществува.

Разбира се, много от тези неща така или иначе щяха да се случат. Дори Тръмп да не беше спечелил изборите, програмата, на която се основаваше кампанията му, беше достатъчна, за да накара много европейски държави - а също други американски съюзници в Азия, да се разтревожат, че Вашингтон може скоро да навлезе в период на изолационизъм. Извършеното от Русия анексиране на Крим и референдумът за Brexit представляват тревожно напомняне, че много от предишните схващания за това как може да работи европейската междудържавна политика не бива да се приемат за даденост.

Сега Тръмп може отново да се ангажира с НАТО – британският премиер Тереза Мей поне го хвана да казва нещо такова при посещението си във Вашингтон миналия месец. Американският министър на отбраната Джеймс Матис даде ясно да се разбере по време на изслушванията за утвърждаването му, че продължава да смята Русия за сериозна заплаха. Мнозина в Европа и Вашингтон обаче продължават да се тревожат, че Тръмп може да отстъпи твърде много в някакъв вид "голяма сделка", когато се срещне с Путин по-късно тази година - вероятно по противоракетната отбрана или в някоя друга област.

Това, разбира се, може да насърчи другите държави от НАТО да работят по-усърдно заедно. То обаче може да не е достатъчно - Тръмп все още казва, че се съмнява в продължаващата ценност на Европейския съюз или единната европейска валута. Рухването на което и да е от тях още повече би отслабило способността на Европа да се оправя и защитава.

Междувременно самият факт на избирането на Тръмп - и особено опитите му да ограничи пристигането на мигранти и посетители от седем държави с предимно мюсюлманско население, може също така да вдъхне нов живот и доверие в крайната десница в Европа. Неин успех на изборите във Франция и Германия в частност може да подкопае способността на Европа да работи заедно по множество теми, включително отбраната.

Русия наблюдава внимателно. Рускоезичните сепаратисти в Украйна наскоро предприеха ново настъпление, а от Вашингтон почти няма реакция. Военният потенциал на Москва може да се е увеличил през последните години, но той всъщност има граници. Руската армия може да прегази цяла Украйна, която не е член на НАТО. Контролирането на страната обаче би било различна работа, което вероятно обяснява защо това още не се е случило.

Дори ограничена война между НАТО и Русия в район като балтийските държави може да се окаже още по-катастрофална. Руските плановици бяха разработили доста плашеща доктрина за "удар за намаляване на напрежението" - стратегията за използване на единствено ядрено оръжие, вероятно срещу отделен град, военен преден пост или дори кораб, за да бъде сложен край на конвенционален военен конфликт чрез сплашване на Запада.

Един по-предсказуем американски президент би избрал да не предизвиква апокалиптична война, като отвърне с ядрените сили на САЩ. В епохата на Доналд Тръмп обаче подобни схващания изглеждат почти невъзможни. Сегашният американски президент явно представлява обратното на това, което повечето американски или европейски мислители може би са желали. Но това не значи, че той не може да окаже положително влияние.

Автор на анализа е Питър Апс, коментатор на Ройтерс по световните въпроси, който пише за международните отношения, глобализацията, конфликтите и други теми. Той е основател и изпълнителен директор на ненационалния, непартиен, неидеологически изследователски център "Проект за изучаване на 21 век". Преди това е бил 12 години репортер на Ройтерс, отразявал областите на отбраната, политическия риск и възникващите пазари. От 2016 г. е член на Резерва на британските сухопътни сили и Лейбъристката партия на Великобритания. Изразените мнения са лично негови.

/БТА/