Студът замрази желанието за енергийна солидарност в ЕС

Необичайно студената вълна, обхванала Европа в първите дни на годината, показа, че страните от ЕС забравиха за солидарността, прокламирана от години, пише в свой анализ европейското издание Politico.

В статията за пример се посочва отказа на Румъния на искането за "аварийна помощ" от България. Тогава страната ни активира студения резерв и не се стигна до криза със захранването. За да осигури потреблението обаче за близо месец беше спрян износът на електроенергия.

От години Брюксел натиска своите членове за солидарност, особено при криза в енергийния сектор, макар че е очевидно, че страните ще гледат да защитят първо собственото си население. Това "националистично" виждане със сигурност ще постави на изпитание плановете на ЕК и Жан-Клод Юнкер за Енергиен съюз.

Забраната за износ, наложена в много страни от ЕС в най-студените моменти през тази зима, има и политически мотив, пише още Politico. На следващите избори хората ще накажат тези, които в краткосрочен план пренебрегнат собствения си народ за сметка на чужденците.

Причината е, че много страни мислят и действат на национално ниво, а не в интерес на ЕС, смята комисарят по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович.

"Това е историческо разделение, което трябва да преодолеем", каза той, цитиран от изданието.

"Всяка страна, която уважава своите граждани, поставя сигурността им пред всичко останало", коментира румънският енергиен министър Тома Петцу по повод отказа за предоставяне на "аварийна помощ" за България.

Именно такива настроения поставят под въпрос плановете за Енергиен съюз, която да позволи на свободното движение на електроенергия и природен газ от България до Ирландия и обратно, а членовете на общността да могат да разчитат един на друг при криза.

Припомняме, че председателят на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Петьо Иванов призна пред журналисти, че от Европейската комисия неофициално са разпитвали българските власти във връзка с ограниченията на износа на електроенергия. Официално писмо няма, а в БЕХ смятат, че не са нарушили европейските правила.

Според плановете на Енергийния съюз трябва да се гарантира, че електроенергията, дори и в случай на криза, ще бъде доставена там, където тя е най-необходима, посочва още Politico в своя анализ. На този етап обаче кризисните планове си остават с национален фокус, липсва и обмен на информация и прозрачност при разработването им.

Липсата на солидарност може да доведе и до още по-сериозен проблем - нестабилността в една държава да доведе до криза в цялата система, при положение, че тя е напълно свързана. "Дори и инциденти, които започват локално, могат бързо да прекосят границите", предупреждават в Брюксел.

Трудности в ЕК срещат не е само по отношение на доставките на електроенергия, а и на природен газ. Брюксел не може да убеди членовете, че е важно да се помогне на съседна държава, вместо да се гарантират доставките на индустриалните потребители. (Повечето планове при кризисна ситуация предвиждат запазване на доставките за защитени потребители, каквито са например домакинствата, за сметка на индустриалните потребители - бел. ред).

Ако в условие на криза страните усещат, че могат да разчитат само на себе си, те и ще действат в посока да защитят единствено себе си, признава Марош Шефчович. "Трябва да убедим страните членки, че когато изпаднеш в кризисна ситуация, твоите съседи от ЕС трябва да ти помогнат", коментира още комисарят.

Но липсата на солидарност е видима не само по отношение на енергетиката, а и в много други области - бежанската криза, финансовите регулации и дори тероризма, посочва още Politico.