Финансовата страна на конфликта между Украйна и Русия

По време на онези напрегнати несигурни дни от края на 2013 г., когато украинците изпълваха площад „Независимост“ в Киев в знак на протест срещу завоя на правителството им към Русия, тогавашният президент Виктор Янукович взе кредит. За да окуражи намерението му да се противопостави на исканията на проевропейските протестиращи, Русия отпусна на Украйна 3 млрд. долара под формата на облигационен заем. След това Янукович бе отстранен, а Русия и Украйна започнаха война и парите не бяха върнати, пише в свой анализ The Economist.

Така че Русия стартира юридическа процедура срещу Украйна. Заемът бе отпуснат според английските закони и преди две седмици в Лондон започна изслушване по процеса. От украинската страна твърдят, че няма основания за дело. През 2015 г. група кредитори се съгласиха на дългово разсрочване при изгодни условия, но Русия отказа да участва. И усложни ситуацията още повече с анексирането на Крим и подклаждайки война в Донбас. Нещо повече, тя започна да хитрува с газовите доставки и наложи търговски санкции.

От 2013 до 2015 г. украинският БВП се сви с 15%. Покупателната способност на обикновените хора намаля още повече. През 2013 г. 1 долар се купуваше за 8 гривни, а днес – за повече от 25. 

Не е ясно дали обаче английските съдилища, гордеещи се с политическата си безпристрастност, окончателно ще отсъдят, че Русия носи отговорност за икономическите проблеми на Украйна. Странно, но Украйна продължи да плаща лихвите по заема известно време през 2015 г., когато бе затънала в рецесия. А Крим разчиташе на субсидии от Киев. Така че руската анексия може да е улеснила в някои отношения Украйна да изплати заема. 

Делото започва в момент, когато украинската икономика изглежда по-силна. Слабата гривна помага за ръста на износа: през октомври МВФ прогнозира 2,5% ръст на БВП за 2017 г. В Киев има бум на строителството, като моловете около площад „Независимост“ сега са препълнени с посетители, които хапват нудъли и хамбургери. И това не е всичко – преди няколко месеца американската компания за споделени пътувания Uber стартира дейността си в Киев.

Пазарите не изглеждат прекалено загрижени заради новия проруски настроен президент на САЩ Доналд Тръмп: гривната съвсем леко отслабна след ноември. 

Но ако тези 3 млрд. долара бъдат измъкнати от Украйна в края на делото, местната валута може да попадне под нов натиск. А връщането им на Русия ще ядоса много обикновените украинци. Така че следващите няколко години вече изглеждат трудни. За да обслужва други доларови дългове, през 2017 – 2020 г. Украйна ще трябва да плати около 15 млрд. долара - приблизително колкото е сегашният ѝ валутен резерв. Ако той падне под 10 милиарда долара, инвеститорите може да започнат да се тревожат за финансовото здраве на страната. Спасителната програма на МВФ, договорена през 2015 г., би трябвало да смекчи удара, но вече се забавя. През миналата година Украйна получи от фонда едва 1 млрд. долара. 

Изплащайки или не кредита, списъкът с икономически задачи на Украйна е впечатляващ и труден. Нужни са всеобхватни реформи за премахване на корупцията и подобряване на правовата държава. Въпреки това се отчита известен напредък.

„Неотдавнашната национализация на най-големия трезор – затруднената PrivatBank, запази финансовата стабилност“, казва Томас Фиала от базираната в Киев инвестиционна банка Dragon Capital.

Покачването на силно субсидираните цени на газа укрепи финансите на държавния монополист „Нафтогаз“.

Отвъд тези положителни моменти обаче динамиката на промените неотдавна се забави. Населението се разочарова от реформаторското усърдие на правителството. Елена Беседина от Киевския икономически институт пояснява, че нито едно известно лице от стария режим не отиде в затвора. БВП на човек от населението е под 10% от този в САЩ, но въпреки това дилъри на луксозни коли и модните бутици имат процъфтяващ бизнес. А с насрочените за 2019 г. избори без съмнение ще бъдат въведени популистки мерки за печелене на гласове. По това време Русия няма да финансира никаква част от сметката.