Пазарът на втечнен газ се разширява значително в последните години, пише в свой анализ Natural Gas Europe. През 2008 г. експортният капацитет на втечнен газ е 270 млрд. куб. метра годишно. През 2016 година той вече е 400 млрд. куб. метра годишно или ръст от 150 на сто.
През 2011 година Международната агенция по енергетика прогнозира, че към края на 2015 година пазарът на втечнен газ ще се изчислява на 450 млрд. куб. метра годишно. Тези очаквания се базираха на инцидента във Фукушима, който ограничи развитието на ядрената енергетика, както и на икономическия растеж в Азия, основно в Китай, допълва изданието.
Оттогава обаче много неща се промениха – Япония отново отвори своите ядрени централи, икономиката на Китай се забави, а търсенето на газ в Европа – намаля. Това охлади ентусиастите, очакващи „златните години на газа“.
Тези очаквания обаче съвсем не са изтрити и забравени. За да бъдат реализирани обаче, на първо време газът трябва да бъде „деполитизиран“, да има свободни спот пазари на газ, допълва изданието. Засега все още доминират дългосрочните договори за доставка на газ, но ситуацията бързо може да се промени.
Освен експортен капацитет е нужно и изграждането на приемащите регазифициращи терминали. Предимството им е, че се изграждат бързо – за около година. Амбицията за намаляване на зависимостта от Русия кара държави като Полша, Литва и вероятно Хърватия, да инвестират именно в регазифициращи терминали.
Средиземно море и откритите там находища също имат роля в бъдещето „втечняване на газа“, но не бива да се пропуска ролята на Русия в тази игра. В средата на декември „Роснефт“ купи дял от находището „Зохр“. Преди броени дни пък Москва съобщи, че ще разшири своята военна база в Тартус (Сирия) на брега на Средиземно море.
Според анализаторите с този ход Русия показва своя интерес към газов хъб в Средиземно море.