Как 2016 г. може да се окаже полезна?

За някои либерали 2016 г. си беше година на порицание. Ако вярвате в отворените икономики и отворените общества, където свободният обмен на стоки, капитал, хора и идеи се насърчава и където универсалните свободи са защитени от държавна злоупотреба чрез върховенството на закона, то тогава това бе годината на неуспехите, пише The Economist,

Не само заради Brexit или победата на Доналд Тръмп, но и заради трагедията в Сирия, изоставена в страданията си, и широката подкрепа – в Унгария, Полша и отвъд – за „нелибералната демокрация“. Докато глобализацията се превърна в обида, национализмът, и дори авторитаризмът, процъфтява. В Турция облекчението от провалилия се преврат бе изместено от жестоки (и непопулярни) репресии. Във Филипините гласоподавателите избраха президент, който не само разполага отряди на смъртта, но и се хвали, че дърпа спусъка. Междувременно Русия, която хакна западната демокрация, и Китай, която само през миналата седмица осмя Америка, отвличайки един от военните ѝ дронове, настояват, че либерализмът е просто прикритие на експанзията на Запада. 

Изправени пред тази поредица от загуби, много либерали (от феновете на свободния пазар) се изнервиха. Някои пишат епитафии за либералния ред и предупреждават за заплахата срещу демокрацията. Други твърдят, с плахо намигване към закона за имиграцията или допълнителни мита, животът просто ще се върне към нормалното. Това не е достатъчно добро. Горчивата 2016 г. не е унищожила внезапно твърдението на либерализма, че е той е най-добрият начин да се постигне достойнство или пък просперитет и справедливост. Вместо да отбягват борбата за идеи, либералите трябва да я оценят.

През последния четвърт век на либерализма му беше доста лесно. Водещата ѝ роля след разпада на Съветския съюз се трансформира в мързел и самодоволство. На фона на нарастващото неравенство, победителите в обществото си казаха, че живеят в меритокрация – и именно затова успехът им е заслужен. Експертите, привлечени, за да помогнат в управлението на големи части от икономиката, се удивляваха на собствения си блясък. Но обикновените хора често виждаха богатството като прикритие за привилегии, а експертизата като прикрит личен интерес.

След толкова години начело либералите трябваше да предвидят ответната реакция. Като съвкупност от вярвания, които се появиха в началото на 19-и век, противопоставяйки се на деспотизма на абсолютната монархия и ужаса на революцията, самият либерализъм предупреждава, че властта без прекъсване води до корупция. Привилегиите започват да се самоподдържат. Консенсусът спъва творчеството и инициативата. В непрекъснато променящия се свят споровете и диспутите са не просто неизбежни, те са добре дошли, защото водят до възраждане.

Нещо повече, либералите имат какво да предложат на обществата, борещи се за промяна. През 19-и век, подобно на днес, старите порядки бяха заменени от безмилостните технологични, икономически, социални и политически сили. Хората жадуваха за ред. Нелибералното решение бе да се сложи някой с достатъчно власт да диктува кое е най-добро – забавяйки промените, ако е консервативен, или смачквайки властта, ако е революционни настроен. Можете да чуете ехото на тази възможност в призивите „да си върнем обратно контрола“, както и от устите на автократите, които, призовавайки ядосания национализъм, обещават да задържат космополитната вълна.

Либералите излязоха с различен отговор. Вместо да бъде концентрирана, силата трябва да се разпространи чрез върховенството на закона, политическите партии и конкурентните пазари. Вместо да кара гражданите да случат на мощна, протекционистка държава, либерализмът вижда отделните лица като индивидуалисти, които могат сами да изберат най-важното за тях самите. Вместо да управлява света чрез война и раздори, страните трябва да приветстват търговията и споразуменията.

Подобни идеи са се отпечатали върху облика на Запада и – въпреки флирта на Тръмп с протекционизма, вероятно ще се запазят. Но само ако либерализмът успее да се справи с един проблем: загубата на вяра в напредъка. Либералите вярват, че промените са добре дошли, защото като цяло са за по-добро. Разбира се, те могат да посочат как глобалната бедност, продължителността на живота, възможностите и мирът се подобряват, позволявайки дори раздори в Близкия изток. И наистина, за повечето хора на земята никога не е имало по-добро време за живот.

Много места на Запад обаче виждат нещата по друг начин. За тях напредъкът се случва основно за другите хора. Богатството не се разпространява само, новите технологии унищожават работни места, които никога няма да се върнат обратно, помощ или изкупление за най-ниския слой на обществото липсва, а другите култури представляват заплаха – понякога за насилие.

За да процъфти, либерализмът трябва да намери отговор и на песимистите. Въпреки десетилетията, в които води светът, решенията на либерализма са разочароващи. През 19-и век либералните реформатори посрещат промените с образование за всички, широка програма за благоустройство и първите права за заетите. По-късно гражданите получават правото на глас, здравеопазването и мрежата за сигурност. След Втората световна война Америка построява глобален либерален ред, използвайки органи като ООН и Международния валутен фонд, за да даде форма на визията си.

Нищо дори наполовина толкова амбициозно не идва от Запада днес. Това трябва да се промени. Либералите трябва да проучат начините, по които технологиите и социалните нужди ще се отворят. Властта може да се прехвърли от държавата към градовете, които действат като лаборатории за нови политики. Политиката може да избяга от стерилния фанатизъм, използвайки нови форми на местна демокрация. Лабиринтът на данъчното облагане и регулациите може да бъде рационално възстановен. Обществото може да трансформира образованието и работата, така че „колежът“ да е нещо, към което се завръщаш докато сменяш кариери в различни индустрии. Възможностите са все още неподозирани, но е по-вероятно либерална система, в която индивидуалната креативност, предпочитанията и инициативата могат да се изразят напълно, наистина да ги улови отколкото която и да е друга система.

Възмона ли е тази мечта след 2016 г.? Има известна перспектива за това. Ние, пише изданието, вярваме, че цената на Brexit и управлението на Тръмп вероятно ще се окаже висока и вредна. Опасяваме се за днешния микс от национализъм, корпоративизъм и обществено недоволство. 2016 г. обаче представлява и искане за промяна. Никога не трябва да забравяме капацитета на либералите към преоткриване. Не трябва да подценяване възможностите на хора, включително администрацията на Тръмп и Великобритания след Brexit, да измислят нови начини да преодолеят проблемите. Задачата е да се впрегне този неспокоен порив, докато в същото време се защитава толерантността и непредубедеността, които са в основите на достоен либерален свят.