Манюел Валс - амбициозният политик, който иска да модернизира френската левица

Френският премиер Манюел Валс, който обяви официално, че ще се кандидатира за президентските избори през 2017 г., от години се опитва да наложи осъвременяване на левицата. Авторитарната му личност обаче, подкрепата му за бизнеса и защитата му на строго светския характер на държавата настройват отрицателно част от хората в лагера му.

Роден в Испания и получил френско гражданство на 20 години, този запалянко на футболния клуб "Барселона" се готви да се включи в президентската надпревара. А пътят изглежда е отворен пред него след отказа на президента Франсоа Оланд да се кандидатира.

Рушител на табута в ляво - още през 2007 г. искаше да смени името на "социалистическата" партия, защото било остаряло - 54-годишният Манюел Валс неотдавна смекчи реториката си, за да разшири електоралната си база.
В миналото той говореше за "две непримирими левици", възкликваше "Обичам бизнеса" пред шефове на предприятия и защитаваше забраната на буркините от десни кметове. Сега обаче той призовава своя лагер да се обедини за президентския вот през 2017 г.

Като се включи в надпреварата, той ще трябва да мине през първичните избори на Френската социалистическа партия, предвидени за 22 и 29 януари, и няма гаранция, че ще ги спечели.

Преди пет години, на първите открити първични избори на левицата, позиционирането му в десния спектър на социалистическата партия не убеди кой знае колко хора и той бе елиминиран с 5,63 процента от гласовете в първия тур.

Младият депутат от парижко предградие вече не криеше амбициите си и не искаше да наблюдава "президентската ложа от оркестъра, в който се очаква да стоя, докато си чакам реда". Оттогава е натрупал опит в правителството и осанка на държавник, но това, че прибегна до конституцията, за да наложи реформи въпреки противопоставянето на парламента, му спечели силна неприязън в собствената му партия.

През 2012 г. той подкрепя кандидата Оланд и е негов активен говорител по време на кампанията и затова е назначен за вътрешен министър. На тази длъжност става все по-борбен и затвърждава репутацията си на човек с твърда ръка, печелейки популярност, понякога повече вдясно, отколкото вляво.

Заради своята хиперактивност, контролираните си изказвания и амбициите си е сравняван с бившия десен президент Никола Саркози. Металносините му очи, резките му отговори и честото му мусене му създават облика на изнервен човек, който в началото на кариерата си се упражняваше по-често да се усмихва.

Авторитетът му го довежда до премиерския пост през 2014 г., където заменя дискретния Жан-Марк Еро след редица недоразумения между министри. "Един шеф трябва да знае как да действа като шеф, така че аз действам като шеф!", казва малко по-късно Манюел Валс.

Когато заема премиерския пост, еколозите напускат правителството, като един от поводите да го критикуват са изказванията му за ромите. Той не се притеснява, че не се харесва, и съвестно прилага новата социаллиберална линия на президента Оланд (понижаване на корпоративното облагане, реформа на трудовото право). Кораба напускат и други важни личности от екипа му.

В същото време 38-годишният министър на икономиката Еманюел Макрон също заема реформистки позиции в икономиката преди и той да напусне правителството и да се включи в президентската надпревара. В социалната област се опитва да изкара Манюел Валс демодиран и го упреква за "светския му реваншизъм".

Премиерът е един от малцината в своя лагер, който подкрепя забраната на бурките на улицата. Той редовно критикува ислямските була като символи на "сектантска и тоталитарна религия".

Роден в Барселона на 13 август 1962 г. от майка италианска швейцарка и баща каталунски художник, Манюел навлиза в политическия свят още на млади години. Следва за кратко история и на 23 години става парламентарен асистент. После работи за премиера реформатор Мишел Рокар (1988-1991 г.), а след това за друг премиер, Лионел Жоспен (1997-2001 г.). През 2001 г. е избран за кмет на Еври, етнически смесен работнически град южно от Париж, а след това става депутат от този департамент.

Има четири деца от първия си брак, а през 2010 г. се жени повторно за цигуларката Ан Гравоен.

/БТА/