IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Турция и ЕС – различни светове

Ако Брюксел и Анкара имаха връзка, то сега бе моментът да ги изпратим бързо на брачен терапевт

08:14 | 25.11.16 г. 1
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Как може да има толкова големи различия между тях?

Европейският парламент призовава с всичката си твърдост за прекратяване на преговорите за присъединяване с Турция; а турският президент призовава ЕС най-накрая да признае борбата на Турция срещу нейните терористични заплахи. ЕС смята, че Турция е поела по пътя към диктатурата, а турското правителство обвинява съюза, че носи наочници и го призовава „най-накрая да се захване с трудните въпроси", както бе цитиран самият вицепремиер Нуман Куртулмуш във вторник.

Трудните въпроси според Анкара са борбата срещу Ислямска държава, движението на Гюлен и ПКК. 

Даже не може да се стигне до обсъждане на прилики. Никой не слуша другия и затова вина носят и двете страни. С необвързващото решение да прекрати преговорите за присъединяване с Турция Европейският парламент вкара два гола: един в турската врата и един автогол. Ако ЕС и Турция имаха връзка, то сега бе моментът да ги изпратим бързо на брачен терапевт. А първото, което той би ги попитал, щеше да бъде – как допуснахте да се стигне до тук? 

Началото на края започна през нощта на 16-ти юли тази година. Веднага след опита за преврат в Европа мнозина спекулираха, че пучът може да освободи страната от игото на Ердоган - или обратното, опитът за преврат може да е бил ръководен от  Анкара, за да може да се обяви извънредно положение. Редица политици, много граждани и журналисти в страната предупредиха, че са извършвани нарушения на човешки права и то докато близките и роднините все още са заети да погребват мъртвите при опита за преврат.

Да си припомним само – танкове нападнаха цели групи от хора, изтребители разрушиха части от сградата на парламента и на правителственото седалище, 270 са жертвите. Не е никак чудно, че много турци разбират суровите обвинения от Европа като обида. 

Но по-тъжното е, че Европа имаше право с предупрежденията си. Фактът, че турските власти сега продължават да се разправят с все сила с опозицията, се счита от мнозина за потвърждение на пророкуването, и като оправдание за това да не им се налага да споделят скръбта на много турци.

Така самият ЕС се вкара в това положение, в което не може да направи нищо повече от това да осъди действията и да прокара червени линии, които всъщност вече отдавна са прекрачени. Анкара от своя страна със своето късогледо отношение си самоотне шанса да обясни точно на партньорите си от Запад с какво точно си има работа.

Фактите говорят сами за себе си. Почти всеки ден в страната има смъртоносни атаки – на групировки като ИДИЛ и ПКК. Превратът постави политиците в състояние на истински шок, което се доказва от иначе безумни действия, като амнистията за насилници, защото властите не са в състояние да се справят с конституционната обработка на казусите.

Единственото решение се вижда в прочистване, чиито жертви стават и хора, които иначе никога не биха били заподозрени в извършване на престъпления или в подкрепа на тероризма.

Затова не е никак изненадващо, че Европейският парламент категорично се изказа срещу по-нататъшните преговори за присъединяване, докато ЕК и Фредерика Могерини не искат да скъсат нишката и предупреждават за последиците от замразяването на преговорите.

Функционерите на ЕС продължават да виждат ползите от обвързване с партньора Турция, докато народните представители изразяват публично недоверие.

Това обществено недоверие е оправдавано отдавна. Предимствата обаче се пренебрегват. Особено Турция може да помогне на Европа за устойчивото ограничаване на притока от бежанци, а с това и за спиране на възхода на радикалните партии на континента Европа. Същото се отнася и за (въпреки някои неуспехи в миналото) - за заплахата „ИДИЛ“. И накрая, но не на последно място, двата региона ще се възползват икономически един от друг.

Но сега фронтовете са втвърдени, реториката от Анкара и Брюксел вече е много остра. Сега двете страни дори не се чуват - Европейският парламент не иска да има нищо общо с Турция. А на Ердоган не му пука за ЕС.

Един брачен терапевт би имал доста работа и вместо почивка един от друг би предписал на двойката по-скоро повече консултации.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:15 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

1
rate up comment 3 rate down comment 0
0pk
преди 8 години
Фактите говорели сами за себе си...Когато ви разправяха, включително и тука, че турците си строят империя начело със султан Ердоганя, разправяхте че не той рииш ли бил проводник на приемливия за ЕС ислямизъм. Е са фактите що станаха други? Еми Д.В.Е.М. на нескопосаната пропаганда.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още