Добре дошли в реалността

Дните на предизборната борба са най-вълнуващото време. Поне за онези, които са готови да повярват, че след изборите всичко ще е много по-хубаво и по-лесно.

Понякога обаче събуждането след изборите е доста болезнено. Особено когато разминаването с реалността достига такива мащаби, каквито видяхме по време на кампанията преди референдума за излизане на Великобритания от ЕС, пише в свой коментар за Deutsche Welle редакторът на Frankfurter Allgemeine Zeitung Петер Щурм.

Поддръжниците на Brexit вероятно сами не са вярвали, че един ден техните пищни обещания ще трябва да държат изпит за годност. Това обаче не им пречи да държат гръмки речи за голямата „победа“ на демокрацията над парламентарната система. 

Какво е положението сега, няколко месеца по-късно? Претенциите и реалностите се разминават колосално. Правителството на Тереза Мей очевидно все още не знае как и кога да задвижи процеса за излизане от ЕС. Говори се дори, че за реализирането на процедурата ще са необходими най-малко 30 000 допълнителни служители.

В стремежа си да прикрие очевидната липса на конкретен план, правителството на драго сърце би заобиколило парламента. Като имаме предвид каква съществена роля играе парламентът в британската политическа система, не е трудно да си представим колко голямо е отчаянието в кабинета на Мей. За щастие съдът в Лондон осуети на първо време тези намерения на правителството. Но пък стана ясно, че в държавния бюджет за 2017 година ще зее огромна дупка - включително и заради решението за Брекзит. Не по-малко драматични са и прогнозите за следващите години.

С оглед на всичко това мнозина англичани би трябвало най-сетне да се запитат дали цената на излятия в урните гняв срещу Европа не е прекалено висока. Най-категоричните привърженици на Brexit, които съставляват голяма част от сегашното правителство, все още отказват да се изправят лице в лице с реалността.

Но има надежда: интензивната намеса на британския парламент би могла да внесе успокоение. Тази институция, която през вековете неведнъж е доказвала на какво е способна, би трябвало да е в състояние да се погрижи и за бъдещото ползотворно съжителство между Острова и континента.