Време ли е да спрем да се притесняваме за Китай?

В средата на октомври Китай зарадва пазарите, отчитайки ръст на икономиката от 6,7% на годишна база. Постигнатите резултати бяха в тон с прогнозите на анализаторите и с поставената от правителството цел за ръст на БВП през 2016 г. между 6,5 % и 7%, пише в свой авторски анализ финансовият анализатор на София интернешънъл секюритиз Михаела Ранчинска.

Поредното тримесечие на устойчив растеж като че ли още веднъж успокои пазарните участници, че икономиката на страната не се е насочила към „твърдо приземяване“ – притеснение, което разтърси капиталовите пазари от Ню Йорк до Токио в началото на годината. Отчетените през октомври резултати обнадеждават пазарните участници, че китайските регулатори най-накрая ще се заемат по-решително c преодоляването на структурните дисбаланси в икономиката на страната, останали като наследство от огромния пакет стимули, използван за смекчаване на ефектите от Глобалната рецесия през 2008-2009 г.

В съответствие с очакванията

Публикуваните данни за БВП на страната показват, че засега китайското правителство направлява забавящата се икономика без да предизвика особени сътресения. Освен че постигнатият растеж се вписва  в целевия диапазон, заложен от властите за 2016 г., данните показват, че процесът на преструктуриране на икономиката от индустриално ориентирана към икономика, базирана на потреблението, продължава.

Ръстът на продажбите на дребно в страната остава стабилен, като за октомври те нарастват с 10% на годишна база. Индустриалното производство също се стабилизира след наблюдаваното забавяне през втората половина на миналата година. Допълнителен положителен ефект оказва и отслабването на производствената дефлация от началото на годината, като през септември беше отчетено покачване на индекса на цените на производител за първи път от началото на 2012 г. насам.

Още през август рейтинговата агенция Moody’s повиши очакванията си за китайския икономически растеж през 2016 и 2017 г. с 0,2 п.п. до съответно 6,6% и 6,3%, а подобен ход предприе наскоро и Standard & Poor’s.

Стабилизирането на икономическите процеси даде възможност на политическите лидери в Китай да се заемат с един особено належащ проблем на местната финансова система – прекомерната задлъжнялост на китайските предприятия.

По-рано през октомври бяха публикувани насоки за ограничаване нивата на корпоративен дълг, чието обслужване вече се превръща в сериозна заплаха за оцеляването на редица големи китайски корпорации. По подобие на подхода, използван в края на 90-те години на миналия век, мерките предвиждат създаване на независими агенции, които да действат на пазарен принцип като компании за управление на активи и чрез които проблемните дългове на компаниите ефективно да се трансформират в собствен капитал.

Първата подобна сделка вече е налице –  контролиранaта от държавата стоманена компания Sinosteel Corp. договори замяната на дълг на стойност 4,05 мрлд. долара за конвертируеми облигации, които на по-късен етап биха могли да бъдат трансформирани в акции. Втората по големина китайска банка China Construction Bank Corp. също обяви, че след договарянето на две подобни сделки през октомври е отправила предложение за подобно преструктуриране към над 50 компании от стоманения и минодобивния сектор, които са най-засегнати от натрупаните през годините свръхкапацитет и изключително високи нива на задлъжнялост. По думите на представител на банката, въпреки че китайските власти обявиха, че няма да участват в спасяването на проблемни дружества, интерес към подобни сделки има от страна на застрахователни компании, пенсионни фондове и други клиенти на банките.

Време ли е да спрем да се притесняваме за Китай?

Не, тъй като факторите, които създадоха настоящата „перфектна буря“ в Китай, продължават да действат и днес, а мерките, които властите взимат, пораждат повече главоболия отколкото решения.

Както писахме в началото на годината, предпоставките за структурните проблеми в икономиката на Китай бяха заложени още с опитите на правителството да смекчи удара на световната финансова криза върху китайската икономика през 2008-2009 г. Тогава властите допуснаха безпрецедентно разрастване на кредита в страната – за периода между 2008 г. и 2015 г. общият размер на кредитите, отпуснати от китайските банки, на практика се утрои, достигайки 14,5 трлн. долара (по данни на Китайската народна банка). В резултат на това от края на 2008 г. насам общата задлъжнялост на Китай нарасна от 147% на 254,9% от БВП на страната. И докато дълговете на домакинствата и правителството остават относително ниски дори и към настоящия момент (около 40% от БВП), основният проблем е, че предприятията потънаха в дългове до нива, които са неустойчиви и заплашват стабилността на цялата банкова система.

В такава ситуация китайските власти са изправени пред класическа дилема: дали да се заемат с натрупаните дисбаланси за сметка на по-рязко забавяне на икономическия растеж в краткосрочен план или да продължат да подкрепят икономиката с надеждата, че генерираният икономически растеж ще позволи на закъсалите предприятия да „надраснат“ проблемите си и дълговете ще бъдат обслужени.

Регулаторите избраха втората възможност и от средата на 2014 г. предприеха значително разхлабване на монетарната политика, намалявайки лихви и изисквания за минимални резерви. Насочени към стимулиране на икономиката, мерките на централната банка като че ли се увенчаха с успех, ако съдим по отчетения ръст на БВП. Но този успех създаде нова тиктакаща бомба в китайската икономика.