Равни, но не съвсем

Европейците имат ясна представа за това на кои бежанци трябва да бъде предоставено убежище и на кои - не. Особено негативно те се отнасят към образа на мигрант, ако той е мюсюлманин, зле обучен и не владее националния език на страната, която го е приютила.

До този извод достига проучване, което е извършено от учени от университета в Цюрих сред 18 000 европейци от 15 страни. „Нашите резултати ясно показват, че в очите на европейската общественост не всички бежанци са равни“, пояснява политологът Доминик Хангартнер, един от авторите на доклада, пред германския ежедневник Die Welt.

Според проучването предпочитани във всички страни са младите кандидати за убежище, които са добре обучени и имат по-голямо познание на местния език. Към лекарите и учителите приемането е значително по-голямо, отколкото към имигрантите без образование.

„Бяхме изненадани от това до каква степен са подобни резултатите от социологическите проучвания в цяла Европа. Географското положение на дадена страна или на броят на вече регистрираните бежанци очевидно не играе толкова важна роля". 

Не само икономически съображения са важни за респондентите, но и личната история на всеки един мигрант. Човек, който е претърпял мъчения, разполага с около единадесет процентни пункта по-висока вероятност да бъде приет от участниците в проучването.

Същото важи и за хора, които са преследвани заради етични, политически или религиозни възгледи. Респондентите биха предоставили по-скоро защита и убежище на тях, отколкото на такива, които са избягали от домовете си по икономически причини.

И религията на лицата, търсещи убежище, е важна за европейци. Във всички страни мюсюлманите са по-отхвърляни от другите групи. „Тъй като християните са съвсем малко по-предпочитани от агностиците, този резултат показва силна антипатия към мюсюлманите - а не предпочитание за християните", казва Хангартнер.

Предпочитанието към хора с определени характеристики поставя политическите лидери пред „голямото предизвикателство да приемат и интегрират търсещите убежище". Така Хангартнер интерпретира резултатите от проучването. Защото според него повечето кандидати за убежище на Стария континент не отговарят на предпочитаните критерии, тъй като те са предимно от мюсюлманските страни и рядко говорят езика на страната-домакин преди бягството си.

Въпреки предпочитанията към някои бежанци изследването все пак дава да се разбере, че европейците като цяло са склонни да предоставят защита на търсещите убежище с доказани причини за бягството им, твърдят авторите.

Учените от университета в Цюрих са си сътрудничили по проучването с колеги от елитния американски университет в Станфорд. Те са създали 180 000 фиктивни профили на бежанци с девет различни критерия. Те включват информация за пол, възраст, произход, професионален опит, религия, езикови умения, причини за бягство, потенциален риск и анализ за лицето.

На база на тези профили анкетираните е трябвало да отговорят дали имигрантите може да останат според тях в страната им трябва, или трябва да бъдат депортирани. Във втория етап на проучването запитаните е трябвало да решават измежду два профила кой да остане в страната и кой – не.

Още по темата четете тук!