Защо Brexit не е унищожил британската икономика (все още)?

Предполагаше се, че това ще е лятото на британското недоволство. Но след вота около Brexit много британци имат усещането, че никога не е било по-добре, коментира журналистът Франческо Герера за POLITICO.

В ранните часове на петък, 24 юни, докато светът научаваше за шокиращото решение на Великобритания да напусне ЕС, икономистите изкараха червените си химикалки, намалявайки рязко прогнозите си и предвиждайки краткосрочни проблеми и дългосрочни страдания. Тяхната консенсусна позиция, споделяна от множество експерти, включително POLITICO, бе, че една от най-силните икономики на Европа ще крета едва-едва през 2016 г. и ще изпадне в застой през следващата.

Измисли се дори нов термин: „Брецесия“.

По-малко от три месеца по-късно предвестниците на гибелта прибягват до неудобно отстъпление.

Финансовите анализатори и икономисти сега бързат да повишават прогнозите и да отменят очакванията си за рецесия през 2017 г. Последните резултати сочат, че преодолявайки несигурността около вота, британската икономика се е ускорила през трите месеца до края на юни, подкрепена от силните разходи на потребителите, големите подобрения в индустриалното производство и бизнес инвестициите. А картината остава положителна, макар и не толкова розова оттогава насам, като предварителните данни показват, че производството и услугите се представят добре, а продажбите на дребно са дори по-силни от очакваното.

Какво тогава не се обърка? И може ли Великобритания наистина да оцелее на историческата раздяла с най-големия си търговски партньор само с леки одрасквания? Отговорите на тези въпроси са съответно „много неща“ и „всъщност не – поне в дългосрочен план“.

Първо – добрите новини. Британската икономика не пропадна след 23 юни благодарение на доброто продължаване на останалата инерция, бързото политическо съглашение и радикалните действия на Английската централна банка.

През 2015 г. Великобритания бе една от най-добре представящите се икономики с темп на растеж от 2,3%, нива на заетост невиждани от над десетилетие, а ниските лихвени проценти и още по-ниската инфлация поддържаха пазара на жилищни имоти и разходите на потребителите.

Според икономистите когато една икономика се развива по този начин, е трудно да бъде съборена, отчасти поради това, че много инвестиции и решения за разходите са в дългосрочен план. Компаниите, например, предпочитат да намалят маржовете, да се възползват от резервите или да повишат цените преди да намалят броя на служителите или да спрат инвестиционни решения.

Политическите развития, поне веднъж, също помогнаха. Вместо да потъне в месеци вътрешни борби управляващата партия на консерваторите успя бързо да се отърве от изгубилия референдума премиер Дейвид Камерън и да посочи за негов заместник Тереза Мей. Мей, която подкрепяше оставане в ЕС, формира кабинет с явно балансирани позиции по излизането – три ключови позиции бяха дадени на поддръжници на Brexit, и то с нужния прагматизъм за сделка с ЕС. А това действа успокоително.

Английската централна банка също засили позитивното усещане през август. Едно от нещата, които направи бе да отслаби паунда, помагайки на британските износители и подкрепяйки вътрешния туризъм. Първото намаляване на лихвените проценти от АЦБ от 2009 г. насам, заедно с други стимули, също изпратиха силно послание към пазарите, компаниите и потребителите: паричните власти на страната няма да стоят в изчакване и да позволят на Brexit да разруши икономиката.

Предстоят обаче по-тежки времена.

Като за начало не всички показатели продължават да вървят нагоре. При потребителите продажбите на луксозни стоки преминаха през силен юли, но отбелязват спад от 1,5% през август на годишна база, сочи счетоводната компания BDO. А бизнес проучване на тенденциите в промишлеността от Конфедерацията на британската индустрия за юли показва, че оптимизмът по положението на бизнеса спрямо предишното тримесечие се е понижил с най-бързия темп от януари 2009 г. CBI открива още, че желанието на компаниите да инвестират в сгради и заводи рязко се е понижило.

Това, което икономистите явно сбъркаха е времето, в което ще се случи забавянето заради Brexit. След спокойното лято със сравнително хубавото време и предимството от добрата политическа и парична ситуация, огромна вълна от несигурност ще залее политическия и икономическия небосклон, докато страната потъва в трудните разговори за бъдещите си отношения с ЕС.

„Смятаме, че ключовото рисково събитие е моментът, в който се задейства Член 50, т.е. официалното уведомяване за намерението на Великобритания да напусне ЕС, което в момента очакваме да се случи през първото тримесечие на 2017 г.“, казват икономистите Мелани Бейкър и Джейкъб Нел от Morgan Stanley в скорошен коментар.

Колкото до потребителите най-важният определящ момент за разходите им е дали имат работа или не. В резултат на това разходите на потребителите имат тенденцията да забавят, а не да водят, някакво икономическо сливане. Според Катрин Мюелбронер, водещ анализатор за Великобритания в Moody’s Investors Service, британските потребителите ще започнат да усещат болката от спада заради Brexit само, когато пазарът на труда отслабне, а това може да не се случи до следващата година.

Някои икономисти, като Джеймс Найтли от ING, все още предвиждат Брецесия през 2017 г. Това, че се отлага, не означава, че ще бъде не толкова ясно изразена. „Спадът в растежа не изглежда толкова остър, колкото очаквахме, но може да е хроничен“, пише Bank of Amerika към клиентите си.

До голяма степен нещата ще зависят от поведението на чужденците, и то не на работещите във Великобритания, а чуждите инвеститори като японски производители на автомобили или китайски купувачи на недвижими имоти, които финансират нарастващия дефицит по текущата сметка. Докато съмненията за връзката на Великобритания с ЕС се увеличават, много очакват чуждестранните пари да се оттеглят, което ще направи по-малко възможно за страната да „разчита на добротата на непознатите“, каза гуверньорът на АЦБ Марк Карни.

Британските централни банкери могат и ще се опитат да се справят с тези негативни ефекти. Новият финансов министър Филип Хамънд трябва да разкрие първите си фискални мерки на 23 ноември и явно ще преобърне строгите мерки на Озбърн и ще добави намаляване на данъците и планове за разходи за стимулиране на икономиката. А АЦБ може още да понижи лихвените проценти и да увеличи покупките на облигации, продължавайки по пътя на стимулите, наложени от Федералния резерв, Японската централна банка и Европейската централна банка.

Тези действия може да не са достатъчни да спрат преди процъфтяващата икономика да се удари в стената – или поне да се счупи много тежко преди това.

Дори Мей призна, че „може би предстоят трудни времена“. До следващата година това може да се окаже забележителен пример за британско подценяване.