Краят на лятото за ЕС – нов тен и стари кризи

Европейският съюз се захваща отново за работа тази седмица след ваканцията през август, още зашеметен от вота през лятото във Великобритания за напускане на блока. Той е изправен пред горе-долу същата палитра от кризи, както преди година: много бежанци, крехка икономика, враждебно настроени руснаци и, да, тези британци, по-трудни отвсякога, пише Ройтерс.

Когато председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер направи годишното си обръщение "За състоянието на съюза" пред Европейския парламент в Страсбург на 14 септември, той може спокойно да повтори предупреждението от миналата година: ЕС има "последен шанс" да се спаси от вълната на центробежния национализъм.

Миналата седмица останалите „Трима големи“ от ЕС - германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и техният домакин, италианският премиер Матео Ренци - изпитаха нужда да подновят обетите си там, откъдето съюзът води началото си - на остров Вентотене. Политически затворници, заточени на острова от режима на Мусолини, написват там през 1941 г. манифест за обединена Европа.

Това, че се срещнаха на палубата на самолетоносача "Гарибалди", засили усещането за изпаднали в затруднение лидери, обединяващи се в защита на ЕС, докато обмислят осеяния с препятствия политически календар за предстоящата година.

Евролидерите се готвят първо за среща на върха на 16 септември в Братислава, която ще протече без британско участие и ще се опита да очертае бъдещето на Европейския съюз след Brexit.

На 2 октомври консервативният премиер на Унгария Виктор Орбан ще удари още един шамар на Брюксел: унгарците ще гласуват на до голяма степен символичен референдум за отхвърляне на европейската квотна система за преразпределение на бежанци между държавите членки. В този план Юнкер инвестира голям капитал преди година, но не успя да реализира почти нищо от предвиденото в него.

Орбан се надява президентските избори на 8 ноември в САЩ да бъдат спечелени от човека, когото той нарича "храбрия" Доналд Тръмп. Малцина от колегите му в ЕС са толкова ентусиазирани. Те смятат Тръмп за бунтар с разрушителни идеи, чиято подкрепа за и от главния радетел на Brexit Найджъл Фарадж не го прави приятел на ЕС.

Победа на Тръмп може да разкъса трансатлантическата коалиция срещу Русия, която така или иначе е започнала да запада в Европа. Правителства от Париж до Братислава искат да преразгледат наложените заради Украйна санкции, когато срокът им изтече в края на тази година. Тръмп може също така да влее след Brexit нова доза несигурност за световната търговия. И тримата „големи“ лидери срещат конкуренция от евроскептици за сърцата на избирателите в собствените си страни.

Ренци се опитва да убеди италианците, че има младежката енергия да поправи щетите от последното земетресение в Апенините, за разлика от опетнения от скандали Силвио Берлускони при земетресението в Акуила през 2009 г., когато загинаха над 300 души. Вероятно през ноември Ренци ще постави на референдум конституционните реформи, които според него са нужни за излизане от политическата безизходица, която задушава италианската икономика. Социолози прогнозират оспорван референдум, а евроскептичните новаци от "Пет звезди" са взели на мерник премиера социалист, който се очаква да подаде оставка, ако не получи желания резултат на допитването.

Има опасност Оланд да „яде пердах“ от лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен на първия тур на президентските избори във Франция на 23 април догодина. Нейната притегателна сила бе увеличена от извършените от "Ислямска държава" кланета в Париж и Ница и от врявата около буркините на плажа това лято. Въпреки това социологическите агенции се съмняват, че тя може да победи на балотажа на 7 май Оланд или друг оцелял кандидат на някоя от основните партии.

Що се отнася до Меркел, тя трябва да потвърди дали ще се стреми към четвърти мандат на парламентарните избори, които ще са след малко повече от година. Най-голямата заплаха за шансовете й за преизбиране е взетото миналата година решение да приеме над милион мигранти в Германия, когато границите на ЕС се огъваха от техния наплив. Това вече отслаби подкрепата за нейната консервативна партия.

Заплахите за оцеляването им у дома накараха някои лидери често да обсипват с критики Брюксел, макар че само британците докараха нещата дотам, че повечето избиратели се обърнаха изцяло срещу ЕС. Въпреки че почти нищо не се е променило в Брюксел от миналото лято, оптимисти може да видят сега повод за надежда за повече единство.

Въпреки че продължава да се вдига врява за това как и дали държавите от ЕС трябва да споделят товара с блокираните в Гърция и Италия кандидати за убежище, броят на новопристигащите намаля, поне в Гърция.

Правозащитни организации реагираха остро на сключените тази година прагматични сделки с Турция за спиране на потока от сирийски бежанци към Гърция и с балкански държави нечленки на ЕС за пресичане на бежанските маршрути, тръгващи от Гърция на север. Но тези споразумения наистина намалиха броя на пристигащите.

Това е нещо, с което представителите на ЕС трудно биха могли да се хвалят. Много от тях споделят в лични разговори, че се чувстват неловко, тъй като плащайки на африкански правителства пари, за да спират хората, тръгващи към Италия, погазват възвишените хуманитарни идеали на ЕС.

Но погледнете пак Меркел, Оланд и Ренци на борда на "Гарибалди", флагмански кораб на мисията на ЕС край бреговете на Либия, част от спасителна операция и военно средство за разубеждаване на каналджии, и пред очите ви ще се появи по-различна картина на днешния ЕС.

И тримата говориха за това как Европа става по-силна и по-сплотена по въпросите на сигурността. Това е реториката, която може да грабне вниманието на скептичните гласоподаватели, недоволни от опитите на Европа да вирее в глобализиращия се свят, и на подобните на Орбан и други източноевропейски лидери, разтревожени от политиката на отворени врати на Меркел.

Сега, когато вече няма нужда да пази британците да не избягат, Юнкер накара миналата седмица еврофобската преса в Лондон да вдигне вой до небесата, когато нарече държавните граници "най-лошото изобретение на всички времена". Той поднови призива си за европейска армия - нещо, което дълги години бе за него просто мечта, защото Великобритания имаше право на вето.

През изминалите дни Меркел и няколкото лидери, с които се срещна, в това число Орбан, също изразиха надежди за съвместни военни структури. Това е област, в която евроинтеграцията сега може да се доразвие в отговор на оттеглянето на Великобритания.

През следващата година ще останат и проблеми, които разделят европейските лидери: дали да се държат добре или зле с Великобритания, веднъж щом реши да започне преговори за напускане, как да се изчистят слабостите в икономическото сътрудничество, на което се крепи еврото, доколко да бъдат отслабени санкциите с надеждата за по-добри отношения с Москва.

Трудно ще се постигне консенсус. На палубата на "Гарибалди" Меркел посочи сигурността, инвестициите и възможностите за млади хора като три приоритета за новото начало за обединена и силна Европа след Брекзит. Тя обаче предупреди: "Има опасност от фрагментация, от егоизъм и от това всеки от нас да се самоизолира".

(БТА)