Европейският махмурлук след Brexit

Пазарната реакция след шока от Brexit беше слаба в сравнение с други два скорошни епизода на глобална финансова волатилност – лятото на 2015 г. (след страховете за твърдо приземяване в Китай) и първите два месеца на 2016 г. (след възобновените опасения за Китай, успоредно с други рискове за глобалната икономика). Шокът беше по-скоро регионален, отколкото глобален, като пазарната реакция беше концентрирана във Великобритания и Европа, пише икономистът Нуриел Рубини.

Волатилността продължи само близо седмица спрямо предходните два тежки рискови епизода, при които тя продължи близо два месеца и доведе до силна корекция в САЩ и на цените на акциите в глобален план.

За начало, Великобритания формира 3% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП). За сравнение – Китай, която е втората по големина икономика в света, формира 15% от световното производство и повече от половината от глобалния растеж.

Нещо повече, обединението, демонстрирано в рамките на ЕС след Brexit, успоредно с резултатите от изборите в Испания, облекчиха страховете, че ЕС или еврозоната ще се разпаднат в близко бъдеще. Бързата смята на правителството във Великобритания подхрани схващанията, че преговорите с ЕС за развод, колкото и да са неравни, ще доведат до споразумение, което запазва по-голяма част от търговските връзки чрез комбиниране на значителен достъп до единния пазар с малки ограничения за миграцията.

И което е по-важно – пазарите бързо оцениха заключението, че шокът от Brexit ще доведе до по-миролюбиви нагласи сред световните централни банки. Всъщност, както и при предходните два епизода, ликвидността на централните банки оказа съдействие на пазарите и икономиките.

Но рискът от волатилност в Европа и по света може би беше отложена само за кратко. Оставяйки настрана други глобални рискове (включително забавянето на вече посредствения растеж на икономиката на САЩ, по-големите опасения от твърдо приземяване в Китай, слабостите при цените на петрола и другите суровини и уязвимостите на ключови развиващи се пазари), има редица причини, поради които трябва да се притесняваме за ЕС и еврозоната.

Първо, ако преговорите за развод между ЕС и Великобритания се проточат и станат настървени, растежът и пазарите ще пострадат. А един грозен развод може да накара Северна Ирландия и Шотландия да напуснат Обединеното кралство. При този сценарий Каталуния може също да поиска независимост от Испания. А без Великобритания Дания и Швеция, които не възнамеряват да влизат в еврозоната, може да се уплашат, че ще се превърнат във втора ръка страни членки на ЕС, което може да ги накара също да напуснат.

Второ, наближаващите избори обещават да са политическо минно поле. Австрия ще повтори президентските избори през септември. През октомври Унгария ще проведе референдум, иницииран от премиера Виктор Орбан, относно предложението на ЕС за квотно разпределение на мигрантите. И най-важното – Италия ще проведе референдум относно промени в Конституцията, който, ако бъде отхвърлен, може да навреди на членството на страната в еврозоната.

В момента Италия е най-слабата брънка в еврозоната. Правителството на премиера Матео Ренци стана политически уязвимо, икономическият растеж е анемичен, банките се нуждаят от капитал, а фискалните цели на ЕС ще бъдат трудно достижими без да се предизвика друга рецесия. Ако Ренци се провали, което е много вероятно, антиевропейското движение Пет звезди (което наскоро се представи много добре на местните избори) може да дойде на власт най-рано догодина.

Ако това се случи, опасенията за Grexit от 2015 г. ще бледнеят. Италия, която е третата най-голяма икономика в еврозоната, е твърде голяма, за да фалира. Но с държавен дълг 10 пъти по-голям от този на Гърция е и твърде голяма, за да бъде спасена. Никоя програма на ЕС не може да подкрепи публичния дълг на Италия от 2 трлн. евро, което е 135% от БВП.

Освен това изборите във Франция, Германия и Холандия през 2017 г. създават допълнителни неизвестни, след като слабият растеж и високата безработица в голяма част от Европа вдигат подкрепата за антиевропейските, антиимигрантските, антимюсюлманските и антиглобалистките популистки партии от дясното (в ядрото на еврозоната) и от лявото (в периферията на еврозоната).

Същевременно, съседите на Европа са в лошо състояние и се влошава. Ревизионистката Русия се изявява все повече не само в Украйна, но същото така в Прибалтика и на Балканите. А последиците от продължаващия смут в Близкия изток са поне двойни – възобновените епизоди на тероризъм във Франция, Белгия и Германия, които с времето могат да повлияят негативно на бизнес и потребителското доверие, както и мигрантската криза, която изисква по-тясно сътрудничество с Турция, която сама по себе си стана нестабилна след опита за военен преврат.

Докато не приключи наближаващият рунд от избори, ЕС най-вероятно няма да предприеме никакви стъпки по завършване на незавършения паричен съюз чрез въвеждането на повече споделяне на риска и ускоряване на структурните реформи за окуражаване на по-бързо икономическо сближаване. Имайки предвид текущото бавно темпо на извършване на реформи (и застаряване на населението), потенциалният растеж остава слаб, докато действителният растеж е по пътя на доста слабо циклично възстановяване, което сега, след Brexit, е заплашено от рискове и неизвестни.

Същевременно, високите дефицити и дългове, успоредно с правилата на еврозоната, ограничават използването на фискалната политика за стимулиране на растежа, въпреки че Европейската централна банка може би достига лимитите на това, което дори неконвенционалната парична политика може да направи, за да превърне възстановяването в устойчиво.

ЕС и еврозоната най-вероятно няма да се разпаднат внезапно. Много от рисковете, пред които се изправят, горят на бавен огън. Разбира се, дезинтеграцията може да бъде избегната от една политическа визия, която балансира нуждата от по-голяма интеграция с желанието до някаква степен за национална автономност и суверенитет по различен набор от проблеми.

Но намирането на начини за интегриране, които са демократични и политически приемливи, е императив. Смущенията доведоха до неустойчиво равновесие, което ще направи дезинтеграцията в ЕС и еврозоната неизбежна. Имайки предвид редицата рискове, пред които е изправена Европа, сега е нужна нова визия.