Мантрата „Тук това не може да се случи" вече не важи за Германия

В страшни времена мантрата "Тук това не може да се случи" ни помага да се справим с ежедневието. За Мюнхен това винаги е звучало убедително. Градът нееднократно е бил класиран като един от най-безопасните в Германия. През 2012 г. неговия кмет Кристиан Уде го обяви за един от най-сигурните големи градове в Европа. Равнището на престъпления, свързани с насилие, на бедността и безработицата е ниско. Силното полицейско присъствие в Бавария и стриктното съблюдаване на върховенството на закона са пословични. Жителите на Мюнхен се страхуват повече да не бъдат спрени от полицията за преминаване на червено с велосипеда си, отколкото да не станат жертва на престъпление. Мюнхен е столицата на израза "Тук това не може да се случи", пише в цитиран от БТА анализ за Guardian Лина Джакат.

В петък вечерта обаче всичко се промени. В центъра на града беше пълно с туристи, а 10 000 души участваха в уличен фестивал по случай 500-та годишнина на баварската бира. Новината за стрелба в мол в северната част на Мюнхен бързо бе последвана от съобщения за прояви на насилие на други места в центъра на града. Впоследствие се оказа, че те са фалшиви. Тези съобщения за стрелби, за бягащи нападатели с тежко оръжие, се разпространиха бързо в социалните медии. 

Хората бяха уплашени и опразниха централните площади, втурнаха се да бягат. Магазините затвориха и угасиха осветлението си. Градският транспорт спря, полицията реагира на съобщенията за насилие с масирана операция. Центърът беше наводнен от полицейски коли, в небето кръжаха хеликоптери. Специалните сили наредиха на хората да не излизат. Мнозина останаха затворени в ресторанти и офиси с часове. Избухна паника, в резултат на която, както стана ясно по-късно, много хора са пострадали.

Студент с психически отклонение откри огън в мол, уби девет души (повечето - тийнейджъри) и себе си. Атаката тогава не беше свързана с какъвто и да било тероризъм. И все пак, паниката в петък, наред с огромната полицейска ответна акция, показва че някъде под повърхността усещането, че тук не може да се случи нищо лошо, е накърнено и то още от началото на годината.

В 22,50 часа в новогодишната нощ в Мюнхен, когато полицията предупреди за възможно терористично нападение, паника нямаше. Хората бяха приканени да избягват многолюдните събирания. Две от основните жп гари бяха евакуирани и там се изсипа тежковъоръжена полиция. Общественият транспорт в предградията за няколко часа спря.

Полицията разследваше информация за петима до седем заподозрени, които планирали самоубийствена атака в полунощ. Хората в Мюнхен празнуваха Нова година, както са го правили винаги: с партита на открито, със запалени бенгалски огньове по улиците и по мостовете над река Изар. Нямаше паника, нямаше масово напускане на градския център. Хората не прекараха нощта вторачени в новините, с лица, осветени от екрана на телефона им. Мнозина даже не знаеха за предупреждението, а онези които знаеха, пак се чувстваха в безопасност. Както винаги в безопасност. На следващия ден - първият ден от 2016 г. - разговорите вече се фокусираха върху полицията и дали тя не е преувеличила заплахата. Предполагаемият терористичен заговор би могъл никога да не се материализира.

След това бяха извършени нападения в Брюксел и Орландо, но Мюнхен остана безопасен. Загинаха хора в Истанбул и Ница, а Мюнхен си остана градът, в който "такова нещо не може да се случи". Илюзията се запази непокътната. Миналия понеделник 17-годишен бежанец нападна с брадва и нож пътници във влак във Вюрцбург, Бавария, а в петък полицията обяви "терористична ситуация" в града. Мюнхенското обещание за сигурност внезапно бе поставено под въпрос. 

Два дни след нападението на мястото на стрелбата имаше море от цветя. Хиляди хора дойдоха до мола, за да почетат паметта на убитите. Планираните за уикенда прояви бяха отменени. Но в центъра на града отново се възцари спокойствие. Туристите се върнаха по улиците. По бреговете на реката беше пълно с плажуващи, бирариите на открито отново отвориха. Хората изглеждаха решени да продължат нататък, да вярват в обещанието за сигурност. Това поведение, сполучливо кръстено от колега "В бирената градина съм", може да не е много политическо, но веднага след нападението изглежда свърши работа.

Бавария е прочута със своето Gemutlichkeit. Това клише, описващо едно приятно състояние на безгрижие и блаженство, важи с пълна сила и за Мюнхен, макар и по един по-модерен, характерен за големия град начин.

Мюнхен е град на отдих и развлечения, особено през лятото. Животът тече навън: хората отпиват италиански напитки или кръстосват с откритите си автомобили из скъпия стар град. Местните жители се наслаждават на слънцето в градския парк Englischer Garten (Английската градина) и по бреговете на реката. Градинските бирарии са пълни, има улични фестивали, концерти, пазари и филмови прожекции на открито. Мюнхен се гордее със примамливия си начин на живот, а жителите му са решени да го запазят.

Така беше до понеделник, когато Мюнхен осъмна с новината, че атентатор самоубиец е задействал бомба, отново в Бавария, този път в Ансбах, на 200 км северно от Мюнхен.

Пострадаха 12 души, трима от тях - тежко. Бомбата избухнала близо до музикален фестивал, след като на нападателят сириец не бил допуснат до мястото на фестивала. На музикалното събитие в стария град в Ансбах имало 2500 души. Ансбах е спокоен град с 40 000 жители, мирно място. Още едно място, където вярват, че "такова нещо тук не може да се случи".

В Мюнхен новините от Ансбах са поредният удар върху общественото доверие в сигурността. Хората трябва да се запитат дали това обещание за непоклатимост (ако изобщо е съществувало) е нещо повече от илюзия, и може би да започнат да търсят нова стратегия за справяне. Колко време още ще издържи мюнхенската мантра?