Лъжи, лъжци и беззаконие

Синан Юлген, директор на мозъчния тръст EDAM в Истанбул, смята обаче, че опитът за преврат в Турция със сигурност ще застраши отношенията на Турция със Запада и то скоро. “След неуспешния преврат САЩ ще бъдат подложени на значителен натиск да преосмислят своята ненамеса по отношение на Фетуллах Гюлен, който Ердоган обвинява за бунтовете, и чието пребиваване в САЩ е основание за нарастващ антиамериканизъм в Турция”, посочва анализаторът.

Турция се изправя и пред дипломатическа конфронтация с ЕС заради отказа си да промени законодателството за борба с тероризма като условие за въвеждането на безвизов режим на пътуване в Шенгенското пространство за турските граждани – една от договорките, постигнати като част от споразумението за спиране на миграцията от Близкия изток към Европа. Събитията след преврата и спирането на Европейската конвенция за човешките права показват, че Ердоган няма да бъде склонен на законодателни промени. Това застрашава изпълнението на цялото споразумение, което може да има тежки последствия, предупреждава Юлген.

Проваленият преврат в Турция излага на показ един доста по-сериозен източник на глобална нестабилност: авторитарните управници, които горят мостовете. Според анализатора Нина Хрушчова основният въпрос, свързан с Турция, е дали Ердоган ще следва руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин по авторитарния път. С нарушаване на партийни норми и неписани споразумения между управляващия елит Путин и Си са наясно, че не могат да се откажат от властта доброволно без да се страхуват за безопасността си, обяснява тя.

Този “капан на властта”, както Хрушчова го нарича, има дълбоки последствия за международния мир и стабилност, тъй като репресиите над вътрешните врагове в един момент прерастват в международно насилие. Точно както Путин наруши международното право за Крим и Украйна и Си отказа да признае решението за Южнокитайско море от Постоянния арбитражен съд в Хага.

За лидери като Путин и Си властта и силата идват от дулото на пистолета, пише в анализа. Върховенството на закона означава, че властите трябва да се придържат към наредбите, съдебните решения или международните договорни задължения и да поддържат моралния ангажимент към добросъвестност в политиката.

Последствията за демокрацията, когато става дума за духа на закона, се виждат и от доклада на Chilcot, който разследва участието на Великобритания във войната в Ирак. Както Робърт Харви, бивш депутат консерватор, язвително отбелязва, правителството на Блеър е било решено да води война срещу Ирак, така че си “произвежда” обосновка – заплахата от оръжия за масово унищожение. Търпението на Харви се изчерпва особено що се отнася до забележката на Блеър, че Ирак е по-добре без Саддам Хюсеин. “По отношение на сигурността нещата са много по-лоши, а и икономиката не е по-добре”, посочва Харви.

Войната е била предприета без достатъчно планиране и подготовка за това, което ще дойде след това, коментира Ричард Хаас, председател на Съвета за външни отношения. Като се имат предвид регионалните последствия от тази война, включително възхода на терористичната групировка “Ислямска държава”, войната в Ирак не е само война на избор, а прибързана и зле изпълнена политика, посочва Хаас.

Други анализатори допълват, че провалът на войната в Ирак доказва, че интервенционистките западни чужди политики са безплодни и неморални. Те посочват като други примери и неуспеха на САЩ за намеса в Сомалия, опитите за предотвратяване на геноцида в Руанда и т.н.

В много отношения номинирането на Тръмп за кандидат-президент на САЩ е също въплъщение на заплахата за върховенството на закона, която се очертава в световен мащаб, пише изданието. Както вотът за Brexit показа миналия месец, лъжите, грубостта и демонстрационното нахалство са съществени компоненти на популисткия национализъм, който подхранва политическото изкачване и на Тръмп.